Изминаха години от както преустанових моята така интересна пчеларска дейност. Беше наистина от всяка гледна точка много интересна и полезна както за цветовете, които пчелите опрашваха, а така също и за реколтата от плодове, с която моите съселяни подобряваха финансовото си положение. Първи те бяха тези, които реагираха защо няма пчели, а след тях и колегите, които задоволяваха нуждите си от пчелни майки от моите, които отглеждах и носех на специална за целта чисто расова станция за опрашването на расови пчелни майки. До голяма степен преустанових пчеларската си дейност с известна болка, но нямаше как да постъпя по друг начин. Спрях колата от движение поради възрастта и зрението ми.
Да разчитам на колеги??? Не е заложено в моя характер, а освен това може човек да се възползва веднъж, дваж, но не и в продължителен период от време. Тази възможност я бях задраскал от моите планове.
Устроих си живота според новосъздаденото положение. Написах и преиздадох два пъти биографията си както и много статии за българския „Пчеларски вестник” в град София, както и за Bienen.aktuell Wien. „Така решил дядо Кольо“ да променя живота си. НО!!! Сметката излезе без кръчмаря /в този случай Природата/. Много ми се искаше да си седна на задника и да си гледам старините!!! Но шило в торба стои ли?? Та и моята работа.
Зимата беше много дълга почти безкрай и започнах да си сънувам за пролетта и да си изграждам планове за бъдещето. Да се кача на парахода и да отида до Куба, пък макар и за две-три седмици и да си спомня за преживяванията преди 50 години там, или пък до Лисабон, където прекарах един незабравим месец!!! Навън беше все още зиморничево и студено, така че да мечтае човек до топлата Шведска печка си беше за предпочитане.
Една моя колежка, Мариана, ме помоли да й покажа как правя Суши. Аз я поканих пък и освен това аз често си приготвях най-различни екзотични ястия все от някой край на света. Докато приготвях необходимите продукти тя излезе да изпуши един „Мехлем“ за дробовете си.
„Абе, Кольо, от един сандък излитат много пчели!!! Възкликна тя!!! Аз не обърнах внимание, защото пчели хвърчат навсякъде и са намерили все нещо. НО!!! след три дни, когато косях тревата с моторната косачка, гледам и просто не повярвах на очите си: Много пчели влизаха и излизаха от един забравен кошер от мен пълен с отпадъци от пчелни пити, но без нищо в тях. ХА??? Това пък какво е? Отварям внимателно капака и какво да видя, целият кошер с три корпуса пълен с пчели. Кога са влезли и какво са направили от отпадъците от пити? Това трябваше да установя на следващият ден. Бедата е, че аз нямах нито запалена пушалка, нито предпазна за лицето шапка с мрежа. Пчелите бяха съвсем спокойни и аз успях да подредя всичко в тази бъркотия и да направя едно сносно пчелно семейство. Даже успях да центрофугирам седем килограма качествен мед.
Всичко хубаво, ами сега накъде??? Нямах материал за нищо, но започнах бавно и полека да се завръщам в природата. Тя ме прие с отворени обятия. Пчелите не ме нападаха, а даже спокойно лазеха по ръцете ми. Постепенно започнах да запълвам с пити и восъчни основи липсващите запаси и разбира се да планувам. „А сега накъде??“. Сетих се за заглавието на моята книга „Един българин търси…. Родината си“. Един Рояк се завръща в родната си къща. Пчелите имат инстинкт и много е вероятно да се връщат техните поколения на едно според инстинкта познато за тях сигурно место. Моят двор е наистина едно сигурно място за пчеларстване. От всички страни мястото е заобиколено със зеленина и през пролетта е пълно с цветове от най-различни дървета.
От това семейство направих три отводки и им придадох три нови пчелни майки. Пчелите вече носят и прашец, което е знак, че новите майки са приети и снасят вече и яйца. За учудване е, че трите отводки и първоначалната майка, всичко четири ги наредих без да спазвам някакви си правила хей така в двора едни до други без проблеми. Държах ги само три дни затворени, докато се промени миризмата на всяка отводка. Дали ще успеят да увеличат пилото през следващите три месеца остава да изчакам. Теоретически е възможно, но практически при тези непрекъснати промени на времето през последните месеци е трудно да се предскаже.
Ако този опит излезе успешен, не ми остава нищо друго на 90 годишна възраст да започна отново да пчеларствам. Познанията ми са изобилни, но без превозно средство е трудно да си набавям необходимите материали.
nberov@bluewin.ch
Източник: Пчеларски Вестник
