ЗАВИСИМОСТ НА МЕДОПРОДУКТИВНОСТТА НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ ИЗПОЛЗВАНАТА КОНСТРУКЦИЯ НА КОШЕРА ПРИ УПОТРЕБА НА РАЗДЕЛИТЕЛНА (ХАНЕМАНОВА) РЕШЕТКА
Над разделителната решетка медът е за пчеларя, а под нея е предназначен за пчелите. За пример да вземе 3 типа кошери:
1) многокорпусен с рамки 435х230 мм, 4 корпуса;
2) 10-рамков, 3-корпусен с рамка 435х230 мм;
3) 12-рамков двукорпусен с рамка 435х300 мм, с магазин с полурамка 435х135 мм;
така че силата на семействата за сравнение да е приблизително еднаква.
При настъпването на главната паша, отделяме с разделителна решетка майката в първия корпус, в който ще разместим плодниковите пити и 2 пити с перга. Общият обем на отделно взетият кошер ще го приравним на 100%. Отделените като плодници първи корпуси на тези 3 кошера ще имат различни размери и обемите им ще се различават в процентно отношение.
В многокорпусния (4-корпусен) кошер плодникът заема 25% от общия обем на кошера, а това означава, че 75% е предназначен за разместване на нектара – меда. В 10-рамковия (3-корпусен), тези обеми съставляват 33,3% към 66,7%, а в 12-рамковия двукорпусен с магазин – 40% към 60%. От тук и извода, че колкото е по-малка плодниковата част, толкова по-голям обем от кошера е на разположение на семейството за нектар – мед. Може да се предположи, че семейство в 12-рамков кошер по-рано от другите ще се сблъска с проблема, свързан с разместването на нектара – меда, отколкото в многокорпусния. Семейството, което е с по-малък плодник по време на медосбора, може повече да произведе стоков мед, т.е. по-пълноценно да използва пашата, но такива семейства значително се износват и навлизат в зимата силно износени. Пчеларят, който се грижи за бъдещето на своя пчелин, при използването на разделителна (ханеманова) решетка покрива двата долни корпуса в своя многокорпусен кошер. Получава се 50% плодникова част и 50% пити за мед. От това се снижава медопродуктивността на кошера. При кратка и бурна паша, заради недостатъчното количество пити за нектар и мед, показанията на контролния кошер ще се понижават бързо.
Не може да се изцентрофугира меда, защото той не е узрял и изходът е само в поставянето на допълнителен корпус с празни пити.
Подобни обстоятелства възникват и в кошера Дадан с 24 рамки (2 корпуса), получава се също 50 на 50. Той има най-голям плодник и затова медопродуктивността му е по-висока в сравнение с многокорпусния кошер. Но през зимата семейството в него ще е с най-голяма сила, често със сила 10-11 рамки, ако, разбира се, не складират медови запаси в първия корпус по време на есенното нарастване на семейството за зимата. Процентния дял на гнездовата част в сравнение с тази, която е предназначена за нектар – мед, може да се понижи, като се увеличи тази, която е предназначена за нектар – мед по време на главната паша, тъй като има нарастване на силата на семействата в каквато и да е конструкция на кошера. Колкото повече корпуси ще заеме семейството медовик по време на пашата, толкова в процентно отношение обемът на плодника ще е по-малък.
За най-оптимален вариант може да се смята този, при който пълноценно се използва главния медосбор и семейството след приключването му е останало силно за зимуване в 1,5-2 корпуса на многокорпусния кошер или 9-11 рамки с размер 435х300 мм. Това означава, че в многокорпусния кошер покриваме с разделителна (ханеманова) решетка 2 корпуса, а в кошера Дадан – един. Но в този случай се губи превъзходството на кошера на Рут при използването в него на разделителната решетка по време на главния медосбор.
По медопродуктивност могат да го изпреварят дори кошерите с рамка 435х300 мм. На приложената графика се вижда, че най-висока медопродуктивност може да има пчелното семейство в 10-рамковия кошер, но семейството ще навлезе в зимата по-слабо по сила от семейството в многокорпусния такъв и 12-рамковия Дадан-Блат.
На своя пчелин аз формирам семействата медовици с минимални по обем плодникови части, т.е. не повече от 15-20%, но за да изкарат добре зимата ги развивам до 9-11 пити 435х300 мм. Технологията, която прилагам ми позволява да правя това. Използването от мен на разделителна (ханеманова) ми позволява да получавам не само с 30-40% повече стоков мед, но и да осъществявам контрол за развитието на пчелните семейства за зимата.
Пчеларите, които не използват разделителни (ханеманови) решетки, не могат да гарантират, че ще получат толкова стоков мед, колкото получавам аз от моите медовици, както и да съхранят силата и след края на пчелната паша. Техните пчелини ще се състоят примерно от 30-40% силни семейства, 30-40% средни и 20-30% слаби, но проблемът е в това, че слаби ще се окажат тези, които са били с най-голяма медопродуктивност, а това означава, че тяхното зимуване е под въпрос. Даже и те да презимуват, на следващата година те няма да могат без помощта на други семейства да покажат своето наследствено преимущество на медопродуктивност.
Разделителната (ханеманова) решетка в кошера е като кормилото на автомобила, ако този, който я използва, умее да я прилага правилно. С помощта на разделителната решетка може не само да се повиши медопродуктивността на пчелното семейство с 30-40%, но и да се изравнят възможностите на пчелните семейства, разположени в кошери с различна конструкция, а нарастването на силата на пчелните семейства след главната паша е въпрос на подходяща технология.
Александър Вл. Ткачов, Русия, вестник „Пчеларски вестник“
