НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ ЕСТЕСТВЕНО РАЗМНОЖАВАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ (РОЕНЕ)

ЕСТЕСТВЕНО РАЗМНОЖАВАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ (РОЕНЕ)

1305
Снимка: pixabay.com

Естественото размножаване на пчелните семейства става чрез роене.Част от пчелите заедно с майката напускат старото семейство и се преселват на ново място. Това е биологично обусловено явление от нуждата за размножаванe и е основния инстинкт, заложен у всеки биологичен вид. Наред с размножаването на отделните членове на семейството е нужно и размножаване на цяла общност или част от семейството. Този начин на размножаване е известен като роене.

Преди пчеларите да усвоят изкуственото размножаване чрез отводки в природни условия, това е била единствената възможност за разпространяване и запазване на вида.
Роевото състояние преди главната паша е истинска беда за пчеларя. Затова той е длъжен да взема бързи и ефикасни мерки за прекратяването му, с оглед оползотворяване на наличната паша.

При ускореното пролетно развитие, семейството се нуждае от все повече място. Необходими са нови килийки и пити за отглеждане на пилото и складиране на хранителните запаси от мед и прашец. Излюпват се много млади пчели, които от своя страна отглеждат ново пило. В ограниченото пространство на жилището (било то хралупа или кошер), настъпва момент, когато вече не е възможно разширяването на питите с пило. Недостига на място в кошера е една от причините за роенето.
Друга причина е когато броя на кърмачките се увеличи, а няма достатъчно пило за отглеждане и те бездействат, както и при безберитбенно време много от пчелите работнички нямат работа и започват да залагат маточници и отглеждат майки.
Трета причина – когато майката е стара и отслабва излъчването на феромони, които да обединяват семейството. Пчелите престават да чувстват майката и залагат маточници. Така че съществува връзка между ройливостта и наличието на маточно вещество. Това се случва при стари, над 3 годишни майки.

Роевото състояние е свързано с нарастването на деня, развитието на пашата и други. След края на юни с намаляването на деня ройливостта намалява. В естествени условия този процес е неконтролируем. Но при одомашняването на пчелите и интереса от тяхната продуктивност, пчеларят може да оказва съществено влияние на този процес. За ройливостта от значение е и породата на пчелите. Много ройливи са степните пчели, но и някои линии на краинката също не им отстъпват. Кръстоските, каквито са нашите пчели, са умерено ройливи.

Характерен признак за роево състояние е построяването на много, 10-15 и повече маточника, които обикновено са разположени в долния край на питите и са изпълнени с млечице. Работата на семейството като цяло се разстройва и силно отслабва. Пчелите се натрупват отпред или по прилетната дъска на гроздове и бездействат. Намаляват храненето на майката. Тя започва да снася по-малко яйца, коремчето й изтънява и по такъв начин я подготвят за летене. Накрая тя почти преустановява снасянето на яйца. Пчелите стават все по-възбудени и усилено хвърчат около прелката, чува се един необичаен шум, докато увлекат майката и тя напусне кошера. Това е първия рой, наречен първак. Той е най-голям и с него излизат голямата част от пчелите. След 7-8 дни се излюпва новата майка и тя излиза с част от останалите пчели и ако пчеларят не се намеси процеса на рояване може да продължи.

Има много начини за прекратяване на роевото състояние. Най-важното е да се премахнат условията, довеждащи до него.
Единият е метода на Демари, който се базира на разширяване на пчелното гнездо. Питите със запечатано пило се премахват от плодника и се слагат в корпус със същите размери, който се поставя над основния и се прегражда с ханеманова решетка, за да се изолира майката в долния корпус. Свободното място в двата корпуса се запълва с празни пити и рамки с восъчни основи. По такъв начин гнездото се разширява и на майката й се подсигурява място за снасяне на яйца. Пчелите се ангажират да изграждат питите в рамките с восъчни основи и запълват с нектар празните пити и опразнените от пилото килийки. Когато се запълнят с нектар и двата корпуса между тях – над ханемановата решетка се поставя магазин с празни пити за складиране на нектара.

Другите методи се основават на разделяне на пчелите и разрушаване на излишните маточници. Един доста стар противороеви метод е отрязването на едно крило на майката, за да не може да хвърчи. По такъв начин тя не може да изведе първия рой, но ако семейството е на тясно, тогава младите майки извеждат роевете, а старата остава в кошера. Затова се разрушават всичките заложени маточници, оставят се само 1-2 от най-едрите и се разширява гнездото, като се поставят допълнително магазини или корпуси с празни пити и рамки с восъчни основи. Пчелите сами ще изберат коя майка да оставят.

Може да се използва и метода на разменяне на местата на подготвения за рояване кошер с някое слабо семейство. Пчелите от подготвеното за рояване семейство навлизат в слабото и го подсилват. Силното, загубвайки част от пчелите си отслабва, поради което роевия нагон се прекратява. Ако има подготвени маточници, те се разрушават.
Друг метод, който предотвратява роевото състояние е – преди настъпване на главната паша от силните семейства се отнемат пити със запечатано пило и се придават на по-слаби такива, а от тях се вземат пити с открито пило и яйца и се поставят в силните. По такъв начин се подсилват слабите семейства с люпещи се пчели и стават годни за медосбор. В силните се намалява излюпването на млади пчели, а наличните биват ангажирани с отглеждането на поставеното младо пило и яйца.
Всичките изброени методи се прилагат само при здрави пчелни семейства.

При излитането си роя се захваща обикновено за най-близкото дърво или храст и изчаква излизането на майката. Там престоява 1-2 часа и отлита след разузнавачките, които предварително са избрали място за настаняването му. Ако успее пчеларят да го забележи, той трябва да го напръска с вода, било още в началото на излитането или когато се е захванал за някой клон или друг предмет. Напръсканите пчели по-трудно летят и се улеснява хващането на роя. Пчеларят трябва да се погрижи да хване излезлия рояк. За целта трябва да има под ръка преносно сандъче или тръвна и в едно от тях чрез рязък удар стръсква пчелите от захванатото място, след което ги изсипва в предварително подготвен празен кошер. В него трябва да се поставя на всеки 1 кг пчели по 1 пита с открито пило, 1 пита с мед и прашец и 2-3 рамки с восъчни основи. Пчелите започват подхранване на пилото и изграждане на основите, а майката намира празни килийки, в които започва да снася яйца. Така семейството се задържа в новото жилище. Много често оставени рояците в тръвна или преносно сандъче ги напускат и отлитат след разузнавачките на избраното от тях място.
Хващането на рояците изисква известно умение и опит.

Източник: Пчеларски Вестник