При есенното формиране на гнездото в реални условия често се налага да работим с рамки, в които има различно количество мед. Затова трябва да разместим питите в зависимост от силата на пчелното семейство, като в центъра на гнездото поставим 1-3 рамки с по-малко количество мед /1,7-2,2 килограма всяка/. След тях поставяме по-пълни с мед рамки, като съдържанието на мед нараства от рамките най-близко до центъра към тези поставени в двата края на гнездото. При този начин на подреждане най-пълните с мед пити са крайните пити. Тяхното тегло достига от 3,7 до 4,0 килограма.
Най-бързо и точно можем да определим общия брой рамки, които трябва да оставим в гнездото за зимата, веднага след като отворим кошера и видим на колко броя междурамия са се разположили пчелите.
Едно от важните и лесно изпълними условия за безпроблемното зимуване на пчелните семейства е да бъдат извадени от кошера всички рамки с малко пчелен мед. На това трябва да се обръща особено внимание и никога да не се забравя.
По посочения начин мястото на кълбото се разполага в съответствие с биологичните изисквания на пчелите: върху празни килийки и заобиколени с достатъчно количество, качествена храна. Така през зимните месеци пчелите ще достигат до храната с минимални усилия, минимална загуба на мускулна енергия и топлина.
Да не забравяме, след крайните пити да поставим страничните (преградните) дъски.
Затоплянето през този период няма съществено значение, защото след излюпването на последното есенно пило пчелите подържат необходимата им за оцеляване температура само в зоната на кълбото.
Пчелните гнезда в нуклеосите и слабите отводки се формират в центъра на кошера срещу прелката, като от двете страни се поставят преградни дъски и ако е необходимо, /само при много ниски температури и дълги зими/ зад тях се поставят материали за затопляне.
Моята практика, както и информацията, която получавам от много пчелари от различни краища на България, ми позволява да твърдя, че силните семейства не се нуждаят от поставянето на затоплящи материали, а от достатъчно количество, качествена и добре подредена храна.
Значението на пергата за правилното развитие на пчелното семейство.
При есенното формиране на гнездото има едно правило, а именно: във всяко пчелно семейство, независимо от неговата сила, да се оставят две рамки с перга, които да са разположени близо до пилото, на достъпно за пчелите място. Площите с перга, трябва да се редуват с площи нектарен пчелен мед. Повтарям, нектарен пчелен мед, а не от слънчоглед, магарешки бодил, или манов мед. За негативната роля на тези видове мед в „Пчеларски вестник” сме писали многократно и тук няма да се спираме на този въпрос.
Пергата ще бъде изключително необходима на пчелите през втората половина на зимата, когато пчелната майка ще започне да снася. Колкото повече яйца снася майката, толкова по-голямо количество перга, оставена от нас в кошерите, ще консумират пчелите. Това ще продължи до първите пролетни и по-топли дни, когато започват да цъфтят най-ранните растения, от които пчелите ще започнат да събират пресен цветен прашец.
В своето многомилионно развитие, пчелите са придобили и усъвършенствали инстинкт на предпазливост, предвидливост и целесъобразност на всички свои действия през цялата година. Действието на тези инстинкти с особена сила се проявява при зимуването на пчелното семейство. През този сезон усилията на всеки индивид и на пчелното семейство, като една биологична единица, са насочени към запазване силата и жизнеспособността си. Това те постигат като намаляват жизнените функции на организма, силно ограничават загубите на мускулна енергия, понижават телесната си температура и ограничават нужната им за оцеляване топлина само в пчелното кълбо.
В резултат на всичко това, пчелите ограничават до необходимия им минимум количеството употребявана храна.
Следвайки тези свои инстинкти, даже в случаите когато в кошера има много мед, пчелите го изразходват изключително икономично, за да могат успешно да преодолеят всички негативни природни явления и пречки от друг характер и да оцелеят до следващия медосбор.
При всички условия пчелите запазват достатъчно енергийни и биологични сили, които им позволяват пролетта бързо, в най-точния и благоприятен за тях момент да започнат своето развитие. Това е една от многото велики тайни на пчелите.
Всеки пчелар трябва да вникне и да разбере биологичните закономерности, на които се основава зимуването на пчелите и на тази основа правилно да организира и извърши всички дейности по зазимяване на пчелните си семейства.
Какво не трябва да се прави при зазимяването на пчелните семейства?
В никакъв случай хранителните запаси не трябва да се поставят под мястото на пчелното кълбо, нито само от едната му страна. Ако поради невнимание или незнание пчелно семейство бъде зазимено по този начин, това пчелно семейство ще загине през зимата от глад, независимо от количеството хранителни запаси, които сме оставили.
Такива грешки могат да се допуснат от неопитните пчелари, които работят с многокорпусни кошери. Пчеларят вади стоков мед от втория и третия корпус и връща празните пити. Върху тези пити пчелите образуват своето гнездо, а пчелният мед – храната за зимата остава под кълбото, в първия корпус. Даже, ако в гнездото има достатъчно количество нектарен мед, семейството ще загине от глад през зимата, защото пчелите никога не се предвижват надолу към студената част на кошера. Пчелното кълбо винаги се движи нагоре, където е по-топлият въздух. Причина за гибелта на това семейство ще бъде противоестественото за пчелите поставяне на хранителните запаси.
Някои от нашите читатели ще си кажат – това са азбучни истини и всеки ги знае.
Така е, това са основни правила и изисквания, които всеки трябва да знае и изпълнява, но нарушаването, или неспазването им ще са причина за големи проблеми пред пчеларя, които ще се появят през пролетта на следващата година и ще окажат силно негативно влияние не само на главната паша, а и на целия пчеларски сезон.
„Пчеларски вестник“ Цветанка Христова – гл. редактор
