НАЧАЛО СЪВЕТИ ЕДНА ПО-РАЗЛИЧНА ТЕХНОЛОГИЯ

ЕДНА ПО-РАЗЛИЧНА ТЕХНОЛОГИЯ

1598
Снимка: pixabay.com
  • 130
  •  
  •  
  •  
  •  

Пчелите в природата живеят на високи пчелни пити, без прекъсване и винаги поддържат компактно пило в гнездото. В разборния кошер това е трудно постижимо и затова винаги се стига до компромиси. В света се е наложил 10р ЛР кошер, но заедно с големите технологични възможности той създава някой неудобства за пчелите. При него височината на рамката е подбрана така, че пилото да е от летва до летва, без меден венец. Използването на ХР позволява да се вземе всичкия мед. Това от една страна е добре за добивите, но стреса за пчелите е голям и се налага допълнително подхранване.

При ротация на корпусите се получава разкъсване на пилото и разпиляване на пергата (УОЛТ РАЙТ). При кошера ДБ в това отношение нещата са по добре, но там технологията ограничава възможностите на пчеларя за въздействие. И при двете системи се стига до отклонение от естествения живот на пчелите и до технологични ограничения. Оптималния обем на плодника трябва да е равен на 12р ДБ, това е обема на два 8 рамкови ЛР корпуса (ГЪРДЕВ). За да избегна някой от проблемите на класическите ЛР и ДБ кошери, аз работя с един 8р корпус за пило и два полукорпуса ЛР – хранителни наставки с височина на рамките 11см. С тяхна помощ формирам „висока рамка“ с три зони – перга, пило и мед. За есенно подхранване е достатъчно поставянето на медовия полукорпус отдолу, това кара пчелите да разпечатват и пренасят меда (ВЕНЕР).

Тази манипулация спестява много ръчен труд и време, при минимален стрес за пчелите. В същото време пергата остава близо до пилото.
Пчелите имат двугодишен цикъл на развитие. Първата година (рояк) основната им цел е да изградят гнездо и да натрупат запаси за зимата, а през втората година (презимували семейства) да се размножат и отделят рой. Всички противороеви мерки които прилагаме през пролетта на втората година, по същество имат за цел да поставят семействата в състоянието от първата година. Това включва – разширяване с пити и основи за градеж, отнемане на пило, смяна на майките, поставяне на магазини…

В работата си се старая да спазвам няколко основни правила:

1. Не разделям пилото и не разкъсвам гнездото – всички решения на семейството, в това число и за събирането на мед се взимат именно там. Когато качествения състав на семейството е нарушен и гнездото не е компактно, пчелите се дезорганизират и събират по-малко мед.

2. За да предотвратя роенето, всяка пролет привеждам семействата до състояние на развитие типично за първата година – осигурявам пространство за градеж и снасяне на майката без ограничения, отнемам пило, сменям майката с млада и поставям магазини.

3. В началото на пашата ограничавам майката в един корпус изцяло пълен с пило и осигурявам достатъчно пространство за складиране на мед.

4. Поддържам през лятото неприкосновен запас – пълни хранителни наставки, полукорпус с мед около 8-10кг над пилото и друг с перга под пилото.
Пчеларската година започва в края на лятото, тогава премахвам ХР и премествам горния полукорпус на дъното (ВЕНЕР).

Пчелите започват да пренасят мед в корпуса и заедно с приноса на нектар изтласкват пилото надолу, така формират медената шапка за зимата. Зимуват на един корпус и два полукорпуса под него. Когато времето позволява, пренасянето на мед от полукорпуса на дъното продължава и през зимата. Така допълват запасите до кълбото в корпуса. Когато пролетта запълнят корпуса с пчели и пило, поставям ХР и премествам втория полукорпус над него. Пчелите пренасят мед от корпуса в него и освобождават място за снасяне на майката. За да го запълнят, подхранвам ударно с инвертиран сироп в хранилка на дъното.

Полукорпусът за мед задължително е разделен с ХР и е неразделна част от плодника (ВЕНЕР). Благодарение на ХР, подготвените килийки за снасяне на майката в средните пити на полукорпуса остават празни, така се получава изтъняване на медената шапка в центъра. Това е важно условие при складирането меда в горните корпуси. Разширявам с втори корпус плодника, като разпределям пилото и меда в двата корпуса. Подреждам ги към топлата страна на кошера, като ги поставям в корпусите така че рамките с пило да бъдат една над друга. До пилото в двата корпуса поставям празна, добре изградена пита, до нея две рамки с полуизградени пити или основи и в края изградени пити.

Майката снася в изградените пити до пилото, през това време основите са изградени и тя се прехвърля на тях. Четири седмици преди пашата, поставям втора ХР между корпусите и залагам първите маточници в семейство отглеждач. Девет дни след това, по наличието на яйца установявам в кой корпус е майката и я оставям с четири рамки пило. Отнетото запечатано пило заедно с пчелите, придавам на слабите семейства като ги допълвам до четири рамки с пило. От останалите пчели и запечатано пило правя отводки. В горния корпус на плодника поставям четири изградени пити в средата и по две рамки с основи отстрани.

В началото на пашата стеснявам плодника на един корпус, като събирам в него 8р пило и изтръсквам пчелите. Поставям освободения от пчели корпус над полукорпуса с мед и добавям над него още два корпуса за мед. Изтънената медена шапка в полукорпуса не ограничава пчелите в плодника и те се качват и складират меда нагоре в медовите корпуси. Ако въпреки взетите мерки, някое семейство изпадне в роево настроение, разменям плодника с друг от не роево семейство, изчиствам маточниците, а по късно сменям роевата майка с млада.

Около 10 май е готова втората серия маточници за придаване в нуклеусите. При вземането на питите за центрофугиране, отнемам пчели от медовите корпуси. Така правя изкуствени рояци с оплодени майки. Когато се оплодят третата серия майки, сменям старите по метода на ВЕНЕР с налет на оплодена майка. На кошерите с неприети майки придавам рояк или отводка. В края на лятото центрофугирам меда и съхранявам питите в корпуси над плодника, като ги отделям с найлон отместен в предната част на няколко сантиметра.

Когато нощните температури паднат под 10 градуса, складирам корпусите на открито върху палети с ХР отдолу и отгоре. И така цикълът се повтаря.

Автор: Цветан Петков

Източник: АПИС БЪЛГАРИЯ


  • 130
  •  
  •  
  •  
  •