дом СЪВЕТИ ДЕВЕТ РАМКОВ КОРПУСЕН КОШЕР „ХРАЛУПА

ДЕВЕТ РАМКОВ КОРПУСЕН КОШЕР „ХРАЛУПА

663
Снимка: pixabay.com

Девет рамков пчелен корпусен кошер тип хралупа от системата „П.С.Петраков-1973“ („ПСП-1973“)

Годините летят, а обичта и любовта ми към пчелите и пчеларството не стихват, че дори и се увеличават много повече и все още повече!

Щастлив съм, че до момента съм имал възможността и честта да контактувам с много от добрите специалисти в най-различни области на науката и техниката, или поне да се докосна до част от техния опит и знания.

Ще се опитам да споделя една част от собственото ми мнение, с очакването, че ще бъда полезен за цялата пчеларска аудитория, както при академичните среди, а също така и при обикновения трудолюбив пчелар, полагащ самостоятелно максимални усилия да се ограмотява при всяка една отлична възможност. Очаквам да ме извинят по-ерудираните личности, че ще използвам по-елементарни фигури и схеми, в стремежа си да бъда разбран от широката аудитория, но имайте предвид, че едва ли всички пчелари са с отлични технически познания и самостоятелно си произвеждат голяма част от пчеларския инвентар, подобно на мен, а именно кошери, рамки, поставки, т.н.

Съвременните средства за комуникация значително улесняват набавянето на ценна специализирана информация, литература във всеки един отрасъл и бранш. Конкретно за пчеларството аз лично съм придобил сведения за повече от 80 вида рамки за разборни пчелни кошери от различни световни системи в това число, плодникови, магазинни, корпусни, и т.н. С много от тях съм работил, но това, което въвеждам като система за себе си при моите условия и възможности, е може би едно от най-доброто и вероятно след време ще се въведе масово под названието „Системата на П.С.Петраков-1973“, колкото и нескромно да „звучи“ от моя страна. Защо 1973? Защото това е моята рождена година. А може и друго име примерно: „Кошер – България 2015“ или там нещо подобно.

Ето какво имам предвид:

Девет рамков пчелен кошер тип хралупа с 5 корпуса с вътрешни размери 340 (т.е. 337.5 мм) х350х240 (или вариант с 250) мм и респективно вътрешна рамка с габаритен размер L=360 мм – горната летва x L=325 мм – долна летва х h=232 мм (габаритен размер) х b=25 мм. Дебелина на рамките при горната и долната летва, при твърд материал (примерно бук) са 5 мм (допуска се до 3 мм дебелина в сечението при пироните – в краищата, но при сечението в средата е поне 5 мм), а страничните летви при мек материал (примерно – чамов материал) са – 8 (7) мм, но ако са също от твърд, при дебелини 5 мм – задължително да се разпробият и то при изчислен предварителен натяг между отвора (ф1 мм) и пироните (ф1 2 мм), за да не се спукат.

Този кошер не заема голяма площ и изключително подходящ при градско пчеларство, за поставянето му по тераси с малка площ, тавани, покриви, в малки дворове, (виж брой 505 стр.4, фиг. 1-б; брой 504, стр.3 -колона 4- ред 2-междинен модел между немска мярка и френски Роже-Делон).

Само ще припомня, че тук се работи предимно със стандартни листове от Дадан-Блатовата система, като предварително се режат напречно на две равни части за 2 пити подобно с Роже-Делона, обаче тук за разлика от Роже-Делона, при мен всяка една пита се доизгражда с 5 см (т.е. от двете страни по 25 мм – надлъжно) от пчелите с нормални работнически килийки. Обмислям и възможността за корпус в малко по-големи размери (до 10-20 мм), но дали пчелите ще доизградят правилно килийките при повече от 6 см (т.е. три см странично) още не съм го установил емпирично. До момента при мен в силните корпуси с много пчели, в период със силна паша, пчелите изграждат до няколко рамки без никакви основи в тях с перфектни работнически килийки (т.е. почти във всеки корпус по 1 или 2 пити), но в основата на тела прилепям малки сплескани топчета восък с размери колкото монета от една стотинка към летвата, за да ги подсетя от къде да започнат граденето и поне малко да ги улесня, след това, те отлично знаят какво точно да правят, а именно да градят девствени снежнобели пити.

Аз предполагам, че за преминаването към някой от досегашните световни системи кошери, въпреки, че са изключително много добри (примерно: Немската мярка; Цандер; Югославски кошер; Украински кошер; Кошер от Дания; Швейцарски кошер; Австрийски кошер; Италиански кошер и други), рядко някой пчелар ще си купи от магазина восъчни листове и от тях ще изрязва или наставя парчета, за да премине към някоя от тези системи. Защото никой не желае брак, т.е. да претапя годни килийки, понеже се оскъпява производството, също и разхода на време.

Моят кошер е доста по-тежък от Роже-Делона, и дава мед колкото стандартен 12 рамков Дадан-Блатов кошер, че дори и повече, при правилно гледане, но при условие, че ДБ12 е само един плодник и 2 магазина, при еднакви условия при едномайчино, едносемейно пчеларсване. При мен роенето не е толкова често, колкото е при ДБ12, защото аз имитирам перфектната хралупа и вертикално разширение в пчелно гнездо през топлите месеци. През зимните месеци пчелите се чувстват отлично. Обемът е идеален, понеже девет рамки са напълно достатъчни за отлично кълбо. Зимувам в 2 корпуса горен изцяло медови и долен също с медови пити и пити с перга.

Доста разсъждавах по геометрията на рамките, кое е най-доброто за пчелите през зимните месеци. Аз лично не съм сигурен, че непреходното скосяване през цялата летва от вътрешната й страна, ще има кой знае колко голям ефект върху пчелите в мъртвата зона, както някои други автори твърдят, че през студените зимни дни кой знае колко мед ще се съхрани в тези килийки, които ще са плитки. Аз смятам, че всичките килийките трябва да са с достатъчна дълбочина, за да се осигури възможност да се скриват в тях по-премръзналите пчели от външните слоеве, въпреки, че вътре в кълбото температурата е висока и е достатъчно топло при тази термодинамична система. Затова разработих вариант за пчелна рамка с асиметрични преходни отрези – в които пчелите да изграждат цялостни дълбоки килийки погледни фигура 1.

Опитвам се при мен мъртвата зона да не е висока, т.е. да я сведа почти до 5+5+8 мм=18 мм като в тези 5 мм горна летва и 5 мм долна летва правя отрези – асиметрично, за да няма летва и да има изцяло медови пълни килийки, в които пчелите ще запълват достатъчни количества мед и там преходът ще е едва 5+8=13 мм (въпреки, че до сега корпусите ми бяха 10+10+10=30 мм вече имам произведени от тези по-горе 5+10=15 мм, за които предстоят изпитания през следващите години), но това ще стане постепенно във времето, и дано всичко се получи според очакванията ми.

Възможно е в долната и горната рамка ще се поставят още преходни прорези между теловете и се наподобява буквата „Е“. При статичните ми изпитания тези рамки издържаха без проблем 2,5 кг товар в застрашените сечения, но за кратък период от време при нормална влажност и температура, а при по-дълъг период от време тепърва ми предстои да разбера дали ще има нежелана деформация усукване, изкривяване в дървото, напукване във восъка, изтичане на меда и т.н.

Когато един обикновен човек погледне моя кошер, вероятно ще се почуди и ще си помисли: „Какво толкова, кошер като кошер“, но когато един специалист-професионалист е запознат в детайли с повечето от световните системи, ще се замисли и вероятно ще разбере какво точно съм имал предвид, а именно – максимално развитие в семействата с минимално роене. При пашата, която при мен през 2016 година беше основно от липа и малко слънчоглед, се опитах да поставя 7 мм корпус и питите бяха пълни с нектар до шестия и малко от седмия, но силата на пчелите не стигна, за да го вентилират и запечатат, защото ми изградиха и повече от 20 пити с восък, а няколко от тях бяха и без основи-листове, а само с по едно восъчно топченце.

В сегашният ми район, в който провеждам изпитанията ми, няма много акация, но се надявам при силна паша да развия до 7 корпуса, от тях с по 9 рамки в трите или четирите плодника, а в останалите с по 8 и 7 медови дебели пити и то само с една майка, което действително е доста внушително като резултат и дори надминава повечето обикновени семейства от Дадан-Блатовата система с един плодник, която се явява като много по-ройлива в сравнение с тази – ПСП1973.

Обаче пък Дадан-Блатовата система има други огромни корпусни възможности за работа с повече майки. Само ще спомена, че в 10 рамков Дадан-Блатов кошер тази година развих до 4 оплодени майки. Основната остана в долния плодник, а над нея ограничени с ханеманова решетка се излюпиха още много майки, но след жестоките боеве помежду им в трите помещения с по 3 пити разделени с фазерни подвижни преградни дъски, останаха и се оплодиха само три млади роеви майки.

Вторият плодник от източната страна имаше една прелка с разделен на две вход, с картонена преграда помежду им, а третият вход беше от южната страна. Бях оцветил корпусите с тебешир, поради пестене на време и бои. Просто исках със светкавична бързина да проверя и осъществя поредната ми идея, която след време, разбира се, ще подобря при евентуално серийно или масово производство. Освен това из ползвам подвижни дъна и съм осигурил възможност за ротиране с 10 и 12 рамкови Дадан-Блатови кошери. Фактически комбинирам подобие от системите П.Бонев, Демари, Пелетовата, и малко си добавям допълнително и от мен елементи – импровизация при съответната ситуация. Кошерите с рамките до момента си ги произвеждам сам, а материалите – дъските и капаците, които бича, си ги закупувам.

След оплождането на трите млади майки имаше възможни няколко следствия, едното от които беше да се разделят двете с по 3 пити, и да се оставят в долен и горен плодник само по една, другото, което аз направих беше, че вдигнах едната в трети плодник 10ДБ с втора преградна ханеманова решетка. Не отчетох факта кои пчели точно убиват майката, и за съжаление изчезнаха безследно и мистериозно две от новите ми оплодени майки, въпреки това кошерът напълни един магазин с липов мед и запечатан със слънчогледов (от двете майки). В момента кошера зимува по стандартна технология, описана подробно в литературата от М.Котларски. Капаците ми за всички системи кошери вече ги правя от фазер, олекотена ламперия и алуминиеви плаки. Колкото са по-леки, толкова по-лесно се работи. Като ги завържа здраво няма отлитане от вятъра. Имам и от старите капаци, с тежките дъски и дебела поцинкована ламарина, но леките са много по-удобни и вършат отлична работа.

В снимка 2 съм представил медови пити от кошер тип Роже-Делон, просто за сравнение, които са почти с 5 см по-къси от моите в ПСП1973.

В резюме, ще припомня, че моята рамка от кошера ПСП1973 по площ има приблизителна средноаритметична стойност от двете системи: Роже-Делон и Немски кошер DNN. Както и броят на рамките в корпус е по девет броя.

За предпочитане и за улеснение на пчеларя, горната и долната летва се изработват без скосяване, за да може при необходимост да се кове както от едната страна (с канали успоредно над долните, а също така и обратно със срещуположни – неуспоредни), така и от другата. Може в летва да се изработи само по един канал – едностранно и срещуположно спрямо долната.

Конструкцията позволява много оптимален вариант – фиг.2-а (в краищата сечението е до 3 мм а в средата до 5 мм дебелина за летвата), обаче технологичността на конструкцията се оскъпява при производството, и ще трябва да се градят допълнителни килийки.

Пчеларят преди монтаж, сам си преценява как да разположи каналите в летвата, дали да са двустранно или едностранно, един над друг или срещуположни. Личната технологията трябва добре да бъде осмислена за да се улеснят максимално пчелите при зимуване.

При поставяне между двата корпуса на междинна надставка изработена от летви или дъски, с височина до няколко сантиметра 2-3 или 5 см (може и повече), пчелите ще надградят медови неразборни пити-далаци, които, ако не се изрежат, ще са идеални при зимуване, особено, ако меда в тях е акациев или липов, като по този начин до 1/3-та се ликвидира мъртвата зона подобно на естествена хралупа в природата.

Тази конструкция е изключително здрава, въпреки, че на пръв поглед изглежда слаба.

Статично погледнато, тежеста от пчелите, меда, восъка, пергата, се явяват като обща сила от симетрично разпределен товар почти по цялата линейна дължина на горната рамка, който се поема от двете опори почти еднакво, при топло разположение на питите, а при студено, има малко изменение и едната опора е по-натоварена, защото кошера е с лек наклон-повдигнат отзад, но също се поема без нежелана деформация.

Питата е допълнително укрепена странично и отдолу, освен това е армирана с тел. Отчита се якостта на опън, провлачване и скъсване за елемента восък, към съответната температура през топло и студено време, както и допустимите напрежения при опън при съответния дървен материал.

Понеже помещението е закрито, силата на вятъра, който влиза през прелката е с минимална стойност и описването на уравнение за динамика не е необходимо, както и допустимите вибрации от земетресение, пренасяне – транспортиране и други имат стойности в допустимите граници.

Към статията «Девет рамков пчелен корпусен кошер тип хралупа система ПСП-1973», при основния официален вариант вътрешните размери на корпусите са 340х340х240, според дебелината при тънки летви, а при летви от по-дебели, от мек материал изследвам и корпуси с размери: 340х350(360)х244(246).

Пожелавам успех на всички мои последователи, които правилно са ме разбрали и последвали и вероятно ще получат по-добри резултати в случай, че разполагат с по-богата медоносна растителност!

Очаквам критика, въпроси, мнения и съвети от колеги, както с разрешението на ПВ тук, също и така и в личен адрес: Email: p_73@mail.bg

Инж. Петър С. ПЕТРАКОВ – гр. Септември, обл. Пазарджишка

Източник: Пчеларски вестник