НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ ГРИЖА ЗА ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

ГРИЖА ЗА ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

4122
Снимка: pixabay.com
  • 1.2K
  •  
  •  
  •  
  •  

През повечето години времето през февруари у нас се подобрява. Наред със студените дни има и такива, в които температурата се повишава над 10-12°С и пчелите не само се облитат за прочистване, но летят през целия ден. В такива дни започват да носят и прашец от най-рано зацъфтелите растения – кокиче, минзухар, елша, леска, кукуряк и др. Това е причината пчелните семейства да преминат от зимен покой в активно състояние и да започне отглеждането и на пило.

Коя е причината за пронасянето на пчелната майка в семейството и как се регулира нейната яйценосна дейност? Може ли тя „да решава” откога да започне, колко да снася и кога да прекрати снасянето на яйца, т.е. дали действително майката, се „разпорежда, командва” в семейството през годината?

При много хора, в това число и пчелари, е залегнало убеждението, че пчелната майка е основният ръководител на пчелното семейство – тя дава задачите, тя разпределя работата и т.н. Вникването в биологичната особеност на пчелното семейство като цяло и в устройството и функциите на всеки индивид в него дава възможност да се разкрият основните двигатели в живота и работата на този сложен и своеобразен организъм – пчелното семейство. Проучванията доказаха, че не пчелната майка ръководи сложния и разнообразен живот и дейността на неговите членове, а пчелите работнички. Цялата дейност на тези многолюдни съобщества се движи от вродените и придобитите инстинкти на пчелите работнички.

Изграждането на тези толкова целесъобразни инстинкти в пчелите е станало в продължение на милиони години в резултат на приспособяването им към променящите се условия на обкръжаващата ги среда. С промените в тази среда са се променяли и техните условия за живот. За да се запазят от загиване, пчелите са се изменяли и нагаждали към променените условия. Тези промени в средата и в живота на пчелите са ставали бавно, както въобще протичат еволюционните процеси в природата.

И така, кога майката започва да снася яйца и кога спира снасянето? Най-лаконичният отговор е, когато пчелите „наредят” да върши това. Но веднага изниква въпросът, как пчелите й „нареждат” и как „знаят” кога да й наредят. Това е същността на проблема за регулирането на дейността на пчелната майка, т.е. на нейното снасяне. Ето механизма на тази взаимовръзка пчели – майка.

Приспособявайки се към условията на средата, в която се намират, пчелите са изработили един много силен инстинкт, който е осигурил просъществуването им като вид досега – при наличие на цъфтяща прашецодайна и нектародайна растителност, топло време, което им позволява да летят, те са в силно активно (работно) състояние. Те се включват в работа – посещават цветовете, събират от тях нектар и прашец, пренасят ги в гнездото (кошера), преработват ги и ги консервират за използване тогава, когато в природата вече няма цъфтяща растителност и те не могат да си набавят храна (тяхната естествена храна са нектарът и прашецът на растенията). При тази активна работа пчелите поемат и по-големи количества нектар и прашец, за да имат необходимата енергия за продължаване на работата си. В резултат на по-обилното и пълноценно хранене с нектар и прашец част от хранителните вещества активизират не само мускулатурата за летене, за носене на товара и т.н., но и жлезите с вътрешна секреция, които имат пчелите работнички. Към тези жлези спадат и горночелюстната и глътъчната (хипофарингеалната), които отделят пчелното млечице. Особено силно секретират млечице жлезите на по-младите пчели, които преработват донасяния нектар и прашец. Чрез млечицето на тези жлези, което се отделя само когато пчелите са в активно състояние, пчелите регулират яйцеснасянето на пчелната майка. Това става по следния начин:

През периода, когато пчелите са в покой (през зимата в кълбото) или когато липсват източници на нектар и прашец (през есента след сухо лято и т.н.), от техните жлези не се отделя млечице. През този период както пчелите работнички, така и пчелната майка се хранят само с въглехидратна храна – мед.

Като се храни с мед (тя сама не може да използва прашеца за храна), който сама поема от килийките на питите, майката не снася. В меда няма необходимите градивни вещества, от които да могат да се образуват яйца в яйчниците й. Преминат ли пчелите за по-продължително време (2-3 дни) в активно състояние, независимо от какво е породено това активизиране (топло време – кълбото се разпуска и пчелите започнат да почистват дъното на кошера, да пренасят мед от крайните пити в центъра на гнездото, или пък от дадена твърда храна, която бавно се усвоява от пчелите), жлезите на пчелите започват да отделят млечице, пчелите веднага го дават на майката и от хранителните вещества в него се изграждат яйцата, които тя снася. Колкото повече пчели са включени в активната работа вън от кошера и вътре в семейството, толкова повече млечице се отделя и толкова повече яйца снася майката. Минат ли пчелите в пасивно състояние за няколко дни, намалява поемането на храна, спира отделянето на млечице, майката почва да се храни само с мед и намалява, а след това и напълно прекратява снасянето на яйца.

Тази биологична връзка между активната работа на пчелите, отделянето на млечице от жлезите им, храненето на майката и снасянето на яйца от нея е в основата на развитието на пчелните семейства. Затова съвсем естествено е при топли зими, пчелните майки да започнат да снасят яйца още през декември.

Познаването на зависимостта между работата на пчелите и снасянето на яйца от майката позволява на пчеларя активно и компетентно да се намесва в живота на пчелното семейство и да регулира силата на яйцеснасянето на майката, оттук и развитието на семейството.

Според състоянието на времето през февруари трябва да се извърши осведомителният преглед в пчелините. Пчеларят трябва да открие и да прегледа бегло гнездата на пчелните семейства за установяването на:

Наличието на майка. От централната част на гнездото се изважда пита и ако по нея има разновъзрастно пило – яйца, личинки и запечатано пило, това показва, че в това семейство има майка. Ако на извадената пита няма пило, изважда се втора – съседната откъм центъра на гнездото, и се проверява. Не се ли установи пило в дадено семейство, а в другите има, независимо от поведението на пчелите, пчеларят трябва да постави в средата на гнездото контролна рита. Това е пита с яйца и млади личинки, взета от друго семейство, пчелите от която са изтърсени (на горната летва на рамката се поставя белег – кабърче и др., за лесното й откриване). След 3-4 дни тази пита се проверява. Ако на нея има изградени маточници, това показва, че семейството е без майка. Няма ли маточници, в семейството има майка, но тя още не е започнала да снася. Опитните пчелари могат да открият по поведението на пчелите дали проверяваното семейство има майка, или е осиротяло.

Количеството и разпределението на меда в гнездото. Ако покрай горните летви на питите от центъра на гнездото има ивици от мед по цялата дължина, това показва, че семейството е осигурено с храна за няколко седмици, дори и силно да се понижат температурите през този период. Когато обаче пчелите се излезли върху горните летви на питите и в централните пити не се виждат участъци с мед, макар че в крайните пити се виждат медени площи, това семейство трябва да се смята за неосигурено с храна. При понижаване на температурите под 6-7°С пчелите образуват плътно кълбо върху пилото в центъра, откъсват се от крайните пити с мед и ако застудяването продължи повече от 4-5 дни, те не могат да се хранят – медът е далеч и те умират от глад въпреки наличието на мед в крайните пити.

Обема на гнездото – покриват ли се всички пити в него от пчели, или има и непокрити. Ако пчелите не покриват плътно питите, гнездото трябва да се стесни, като част от питите се прехвърлят зад преградната дъска (изнасят се празните или с малко мед пити). При добро стесняване на гнездата при зазимяването почти не се налага стесняване при този преглед, освен ако пчелите са били физиологически изтощени и са дали голям подмор.

Всички констатации при прегледа се записват на партидата на семействата. Нередностите трябва да се отстранят на другия ден след прегледа, ако пчеларят не успее да стори това още същия ден. При поставена контролна пита проверката се извършва след 3-4 дни.

Когато центърът на гнездото е останал с малко храна или без храна, още при прегледа пчеларят трябва да извърши преразпределение на медовите запаси в гнездото независимо от ниските температури или да даде пити с мед от склада.

На осиротелите семейства трябва незабавно да се придадат майки от запасните. Ако пчеларят не разполага със запасни майки, осиротелите семейства трябва да се присъединят към редовни – по-добре към по-слаби, за да ги подсилят. Не бива да се разчита на отглеждането на млада майка. Пчелите отглеждат такава майка, но поради липсата на търтеи тя остава неоплодена независимо от подходящите за това външни условия, снася неоплодени яйца, от които се отглеждат само търтеи, и семейството след време загива.

При осведомителния преглед на пчелите след оправянето на нередностите и стесняването на гнездата чрез изваждане на пити зад преградната дъска пчеларят трябва да подобри температурния режим в тях чрез покриването им отгоре с плат или затварянето на междурамията с летвички (рейки), ако това не е извършено при зазимяването.

Пчеларите трябва да преодолеят страха от отварянето на кошерите и подпомагането при нужда на пчелните семейства при ниски температури. Когато се налага да се спаси семейството от гладна смърт, гнездото може да се открие дори и при температура – 10-15°С, да се поместят крайните 1-2 пити и да се постави пита с разпечатан, предварително затоплен мед или с топъл захарен сироп.

През февруари пчеларят трябва да довърши ремонта на инвентара, който ще използва през сезона, да постави тела на рамките, да прегледа отново извадените през есента пити и ако има „пропуснати негодни или повредени, да ги отдели за бракуване.

Марияна Неделева – офис Смолян

Източник: naas.government.bg


  • 1.2K
  •  
  •  
  •  
  •