НАЧАЛО СЪВЕТИ ГРИЖА ЗА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ЗИМНИЯ ПЕРИОД

ГРИЖА ЗА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ЗИМНИЯ ПЕРИОД

703
Снимка: pixabay.com

След зазимяването на пчелните семейства трябва да се осигури пълно спокойствие и да се окаже помощ на по – слабите. Наличието на спокойствие е от голямо значение за благополучното презимуване. Ако пчелите зимуват в условия на дискомфорт, причинен от сътресение или блъскане по кошерите или от присъствие на мишки и др. гризачи, това става причина за поява на диария, вследствие на усилената консумация на храна. За по – лесно презимуване пчелите в кошера създават т. нар. зимно кълбо. Ако се получи разстройване на кълбото, често от него се откъсват пчели, падат на дъното и загиват, а може с тях да падне и майката, която също загива. Заради това е необходимо всеки постоянен пчелин да се защити от влизане на животни. Например, ако до някои кошери има дървета, то долните им клони трябва да се изсекат. Също така за да се осигури постоянен чист въздух на пчелите, периодично входовете на кошерите трябва да се почистват от умрели пчели. Това трябва да се извършва много внимателно, без чукане и стъргане, за да не се тревожат и дразнят пчелите.

През зимата пчелните семейства са изложени на силното влияние на вятъра и снеговалежите. Често кошерите биват затрупвани от дебел сняг, стигащ дори до покривите им. Дебелата снежна покривка не прилепва плътно до кошера. От топлината на кошера допиращият се до стените му сняг се стопява, в резултат на което се образува 3-4 см кухина между него и обгръщащата го снежна покривка, достатъчна за приток на въздух. При наличие на дебела снежна покривка кошерите не бива да се откриват изцяло, а само входовете им, защото семействата не само се безпокоят при откриването, но се излагат и на простудяване. При уплътняването на снега не се образуват отвори между него и кошерите. В такива случаи се пробива снегът само пред прилетната дъска, като се правят отвори с диаметър 10-15 см, през които да влиза въздух. Ако кошерите имат наклон напред, снегът около тях не бива да се открива, преди да започне стопяването му.

През зимата пчеларят трябва да посещава пчелина периодично при хубаво време, за да се осведомява за състоянието на пчелите. Осведомяването се извършва, като всяко семейство се „прослушва“ с помощта на каучукова тръбичка, единият край на която се вкарва във входа на кошера, а другият се поставя в ухото на пчеларя. Същият ефект се постига и с прилепнало ухо до стените на кошера.
Издаването на тих равномерен звук е признак, че семейството е спокойно и състоянието му е много добро. Ако при почукване по кошера се чува дружен шум, който бързо затихва, това също означава, че пчелите зимуват нормално.

Ако обаче се чува слаб шум, наподобяващ шума на сухи листа, и при почукване пчелите издават слаб звук, това показва, че семейството е без храна. Ако пчелите издават недружен разногласен шум с открояващи се „тъжни“ звуци, семейството е без майка. Възбудени, тревожни звуци сочат, че в пчелното семейство има мишка или лошокачествена храна (манов мед). В такива случаи с дебел закривен тел (във вид на буквата Г) се изтегля през входа част от подмора на пчелите. Ако семейството страда от манова токсикоза или е заболяло от нозематоза, коремчетата на пчелите са подути, а гнездото издава неприятна миризма. Ако в гнездото е имало мишка, от труповете на умрелите пчели са останали само коремчета, глави и крайници, а мускулатурата от гърдите им е изядена. При установяване на такива нередности, и ако климатичните условия позволяват, пчеларят трябва да прегледа пострадалите семейства.

През първата половина на зимата, когато още няма пило, температурата в гнездото на нормално пчелно семейства достига 25°С и месечната консумация на мед е от 0,5 до 1 кг. При поява на пило температурата на гнездото се повишава до 34-35°С, а консумацията на храна се увеличава до 2-3 кг. Пчеларят трябва да знае колко мед е оставен на всяко пчелно семейство, за да може предварително да направи сметка дали храната, която е останала до средата на зимата, ще стигне до настъпването на пролетта. Трябва да се отчете и обстоятелството, че пчелите не могат да преминат към съседните пити с мед и когато над рамките няма необходимото разстояние за преминаване. Оттук пък произтича важното изискване между покривните материали и рамките при зазимяването да се осигуряват необходимите преходи, като при нужда се поставят напречно на рамките тънки (5-7 мм) летвички.

През зимния период не може да се използват течни храни. Когато обаче се налага, в изключителен случай, семействата се подпомагат с пити с мед или с полутвърда храна, каквато е медово-захарното тесто или приготвената захарно-белтъчна храна. Гладните пчелни семейства през зимата трябва да се подхранят при подходящи климатични условия – в тих и топъл ден. Кошерите се отварят много бързо и върху отвора на надрамъчните дъски (а ако гнездото е с покривка, под нея) се поставя по 0,5 кг. полутвърда храна точно над кълбото. След това се поставят горните затоплящи материали и кошерът се затваря. Ако е наложително, след 10-15 дни подхранването се повтаря.

Полутвърдата храна трябва да се затопли предварително. Зимното подхранване не е за препоръчване и трябва да се практикува само в изключителен случай.
Друг признак за състоянието па пчелните семейства през зимата е облитането. Дружното и енергично облитане показва, че семейството е презимувало добре. Слабото облитане и облитането на единични пчели или суетенето на пчели пред входа на кошера, както и диаричните петна по предната му стена показват, че има нередности в пчелното семейство. Преди да почне облитането, мишепредпазителите трябва да се вдигнат, а самите входове да се отворят напълно и да се почистят от труповете, за да могат пчелите свободно да минават. Ако на пчелина има сняг, пред кошерите трябва да се посипе тънък пласт от слама, за да кацат пчелите по нея, защото в противен случай някои от тях кацат по снега, замръзват и умират.

Още по-добре ще бъде, ако предварително върху снега се посипе сгур, която се затопля от слънчевите лъчи и спомага за по-бързото му стапяне.
Почистват се също от сняг и прилетните дъски. Пчеларят трябва да следи за облитането на отделните семейства и да регистрира номерата на онези от тях, които показват някаква нередност, за да може след облитането да им помогне. Когато от някои кошери не излизат за облитане пчели и при почукване не се чува никакъв звук, семейството е загинало. При установяване на умрели пчелни семейства входовете на кошерите им веднага трябва да се затворят, за да не влизат чужди пчели – крадци. Тези кошери трябва да се почистят и питите им да се приберат след приключване облитането на пчелите. При съмнение за заразни болести от всяко семейство в отделна кутия се събират проби от умрели пчели и се изпращат за изследване в най-близката диагностична лаборатория към БАБХ. Инвентарът, с който е работил пчеларят, трябва да се дезинфекцира, а ръцете да се измият с топла вода и сапун.

През зимният период работата в пчелина е сведена до минимум. Този период трябва да се използва за цялостната подготовка на инвентара – ремонт на кошери, дезинфекция на рамки от бракувани пити, зателване на гнездови и магазинни рамки. Трябва да се извърши цялостна подготовка на инвентара за отглеждане на пчелни майки – изготвяне на изкуствени восъчни чашки, ремонт на сандъчета за майки, просвета и др.

Източник: naas.government.bg