Включвайки в дейностите си мероприятия от различен характер за поддържане на продуктивно пчеларство, собствениците на пчели не трябва да оставят настрани и необходимостта от подхранване. Преди това трябва да сме наясно защо се налага подхранване и какво цели то?
Известно е, че в зависимост от целта подхранванията на пчелните семейства могат да бъдат свързани с подхранване по необходимост, такива за поддържане на изискванията за минимални хранителни запаси в гнездото и подбудителни подхранвания. Тук трябва да включим и т. нар. лечебни подхранвания, свързани с необходимост от внасяне чрез храната на лекарствени средства при заболяване или за профилактика.
Подхранванията по необходимост, наричани още зимни подхранвания се извършват през зимните месеци с цел спасяване на пчелите от гладна смърт. Те се извършват задължително с твърда храна, а при внасянето на храната по принцип не можем да се съобразяваме с климатичните условия. Това се прави и при ниски температури, когато пчелите са в кълбо. Желателно е времето да бъде топло и да не вали дъжд или сняг. Храната да се даде бързо като пчелното семейство се отваря само отгоре и храната се поставя над зимното кълбо директно върху горните летвички на рамките. Кошерът бързо се затваря. В зависимост от силата на пчелното семейство и количеството дадена храна процедурата може да се повтори неколкократно през 10-20 дни.
Твърдата храна се приготвя от пчелен мед и захар на пудра в съотношение 1:4 или се използват фабрично приготвени смеси (подбуда). За целта пчеларите използват и резервни пити с мед, които поставят до кълбото, а така също и захаросан мед, поставен възможно най-близко до кълбото. Това става само в по-топъл ден. При поставянето на захаросан мед да се има предвид, че в гнездото той се „разпуска“ и може да потече между питите, където е формирано кълбото. Тези подхранвания спасяват отделни пчелни семейства от смърт, когато по някаква причина са зазимени с много малко храна.
Подхранванията за попълване на медовите запаси освен през есента, обикновено се правят по време или след това на първия осведомителен преглед. Те са свързани с тясната зависимост между количеството на храната в гнездото и активността на яйцеснасяне на пчелната майка. Установено е, че пролетното развитие на пчелните семейства протича нормално само, когато в гнездото има не по-малко от 8-10 кг мед и 1-2 пити с прашец. При запаси под 4-5 кг популацията изпада в критична ситуация. Майката ограничава снасянето на яйца, а пчелите я хранят с по-малко пчелно млечице. Новоизлюпените пчели са с влошено качество. Знаейки това предвидливите пчелари оставят резерв от пити с качествен зрял мед като при възникнала ситуация ги поставят в гнездото до пилото. Същото се прави и при намалени резерви на цветен прашец и липса на такъв, постъпващ отвън. Преди внасянето им в гнездото питите с храна се оставят няколко часа в затоплено помещение, а не се внасят студени.
През втората половина на март, при започнало по-продължително стабилизиране на времето попълването на хранителните запаси може да се направи и със захарен сироп в съотношение 1 част вода и 2 части захар, а по-късно и с равни съотношения. Сиропът да се дава в количество, което пчелите могат да внесат в гнездото за по-малко от едно денонощие (до следващата сутрин). Освен в хранилките, сиропът може да се даде вътре в гнездото, налят предварително в празна пита като се следи за овлажняването на гнездото, което може да бъде с фатален край. Питите със сироп да се поставят до крайните пити с пило, за да бъдат осеменени от майката след освобождаването им от сиропа. Така се осигурява и по-бързо развитие на семейството, т.е. подхранването играе роля и на подбудително!
Подбудителното подхранване цели да се подбужда и поддържа инстинктът за размножаване. В този смисъл то се прави основно през пролетта и в края на лятото, преди майката да е ограничила яйценосната си дейност поради намаляване на приноса на нектар и прашец, от природата.
Подбудителното подхранване през пролетта трябва да започне 50-60 дни преди очакваната първа главна паша като в случая пчеларят трябва да се съобразява и със силата на пчелните семейства. Някои от тях може дори и да нямат нужда от такова подхранване, а при други то да започне и по-рано.
Вече отбелязахме, че за да се развие за главната паша семейството трябва да има минимално количество хранителни запаси (8-10 кг) и постоянен приток на нектар и прашец, съчетани със затоплено гнездо и млада, продуктивна майка. Често явление у нас през пролетта е дъждовното, ветровито и студено време, особено по време на цъфтежа на овощните видове. Пчелите не само не може да излетят, но и нектароотделянето е нарушено. Поради това пчелите хранят майката не много интензивно и тя снася по-малко яйца. Характерно за България е, че след прецъфтяване на овощните видове до цъфтежа на акацията, която се явява обикновено и като първа главна паша, няма други цъфтящи медоносни растения. За да се замести в тези случаи слабият приток на нектар пчелните семейства трябва да се подхранват подбудително.
Подхранването в началото е най-добре да се извършва чрез разпечатване на меда около пилото или с твърда храна (т.нар. подбуда). При подхранване с твърда храна да се проверят запасите от прашец. Когато в семейството има цветен прашец, използването на твърда храна с белтъчни заместители не е необходимо. По-добре е тя да съдържа други стимулатори като витамин „Е“, кобалт и т.н. При недостиг на цветен прашец в практиката с е използват храни, богати на белтъчини като соево брашно, яйчен белтък, хлебна мая, хидролизати, извара и други. Всички тези продукти не може да заменят изцяло натуралния цветен прашец. Затова и резултатите твърде често са съмнителни. Още повече, че рано напролет у нас започват да цъфтят много прашецодайни растения и пчелите само за няколко благоприятни за летеж дни може да запасят семейството с цветен прашец.
Личното ни мнение е, че ако има възможност, през тези дни на ранната пролет пчелните семейства се стимулират най-добре като им се дават разпечатани пити с мед зад преградната дъска. Когато няма такава възможност се преминава към подхранване със захарен сироп – най-напред по-гъст (равни части захар и вода), а след това с по-разреден (1 част захар на 2 части вода). По-добре е подхранването да се извършва на по-чести интервали – ежедневно или през ден – с по-малки количества сироп – 250-300 гр.
И все пак не трябва да се забравя, че подбудителното подхранване през пролетта дава добър резултат, само когато се работи с нормални по сила пчелни семейства, осигурени с достатъчно мед и прашец, с топли гнезда и добри пчелни майки. При гладни и слаби пчелни семейства резултатът може да бъде и нулев.
За предпазване на питите с прашец от плесенясване през зимата, може да бъдат законсервирани чрез напудряне с пудра захар. До пролетта захарта се поема от прашеца и той е съхранен надеждно. Пчелите с охота приемат такива пити. За напрашване на една пита – е необходимо не повече от 15 г пудра захар.
Трябва да се има предвид ,че само силните пчелни семейства най-добре оползотворяват пашата, защото пчелите събирачки не са пропорционално на броя на пчелите в семейството, така например при численост на пчелното семейство от 10 хиляди пчели – 2 хил. са събирачки, при 20 хил.- 5 хил., при 30 хил.- 10 хил., при 40 хил. – 20 хил. и при 50 хил. – 30 хил.
Намирането на случаен рояк не трябва да радва много пчеларя ,че ще увеличи пчелните семейства в пчелина му.Напротив трябва да се притеснява да не е болен и да зарази и неговите. Затова всеки намерен рояк следва да се постави на изолирано място в продължение на 30-40 дни.През това време да се обезпаразити срещу вароатоза и изследва за други заболявания.
Отпадъците при получаване на восък със слънчева восъкотопка съдържат до 46 % восък, затова следва да се събират и допълнително претопяват на водна баня.
За предпазване на ръцете от ужилване може да се използва 15% спиртен разтвор на прополис.Измиват се предварително ръцете и се натриват с прополисовия разтвор, който бързо изсъхва. Пчелите се държат спокойно при работас тях и не жилят.
Надежден способ за придаване на елитна майка произведена в майкопроизводно стопанство се явява придаването й чрез отводка. Две три рамки със запечатано пило (желателно люпещо се) заедно с пчелите и две пити с мед и прашец се прехвърлят в отделен кошер. След 3-4 часа, когато летящата пчела се върне в своето майчино семейство, на пита с открито пило се пуска майката и се похлупва с клетка. След 1-2 дена клетката-похлупак се премахва. Предварително се преглеждат всички пити и ако има маточници -се унищожават.
При поява на свърхчувствителност и опасност от изпадане в алергичен шок да се изпие 50 мл 40% алкохол (водка, ракия, ментовка). На пчелина всеки трябва да има аптечка с противоалергични таблетки , ампули и пластмасови спринцовки. При невъзможност да се инжектира противоалергичен препарат, ампулата се счупва и съдържанието й се излива под езика. Това е много важно не само за пчеларя, а и за придружаващите го лица. Алкохола е и много добро средство за изчистване на прополиса.
При придаване на майки, получени в транспортни клетки, съпровождащите ги пчели желателно е да бъдат унищожени. Чуждите пчели се възприемат враждебно от пчелите в кошера, (като крадци) и това усложнява приема на майката. Освен това чуждите пчели могат да са носители на различни болестотворни причинители.
При ужилване жилото се премахва чрез изстъргване с рамкоповдигача или с нокът, но не и да се стиска с два пръста, защото се инжектира отровата. След това бързо се втрива мястото с 5-6% воден разтвор на амоняк, който бързо инактивира отровата.
Автор: Доц. Д-р Боян Първулов Източник: Пчеларски Вестник
