Пчелната майка е единственият полово развит женски индивид в пчелното семейство. Предназначението й е да снася яйца, от които се отглежда поколението. Без нея семейството осиротява и не може да съществува. От нейните качества зависи силата и продуктивността на семейството. Поради това тя е обект на внимание и отчет от страна на пчеларя. Най-продуктивни са майките до 2 годишна възраст и е прието след това да се подменят.
Когато по някаква причина майката се изгуби пчелите не допускат осиротялото семейство да загине.
Инстинктът за самосъхранение, съществуващ и у тях, ги подбужда бързо да заложат свищевите маточници. За разлика от изпадналите в роево състояние и самосмяна пчелни семейства, при които има подготовка и настроение за това с изобилие от открито пило (яйца и личинки), осиротелите внезапно търсят спасение. При възникналата обстановка понякога пчелите залагат маточници върху по-възрастни личинки, вече хранени за пчели-работнички. Макар че до двудневна възраст и тези личинки също се хранят с пчелно млечице, то не е равностойно по хранителност с това на майката.
Различното захранване определя по-нататък качествата на маточника. Излюпената майка от маточник, който е заложен върху работническа личинка ще има външен вид на пчела с кошнички върху краката, по-дребна на ръст и цвят, подобен на този на пчелите. Но най-важният недостатък на такава майка е намаленият брой яйчни тръбички в яйцепроводите и ограничената й възможност за яйценосливост.
От изследвания е доказано, че при пределна възможност на майката да снася до 1000 яйца на денонощие, може да се развие семейство до 35 000 пчели (слабо семейство).
Ако тази възможност е до 1500 яйца семейството достига до 52 000 пчели, а при 2000 яйца – 70 000 пчели (силно семейство). От посочените данни се вижда, че майка с такава понижена възможност за яйцеснасяне не е в състояние да развие силно пчелно семейство. Поради това пчелните майки, произведени по този начин, се отричат.
Има вариант пчелите да заложат свищеви маточници и на съвсем млади личинки (до 12 часа). Тогава няма основание да се смята, че маточникът ще бъде некачествен. Да се разчита на случайността е неправилно и рисковано, въпреки това в практиката понякога ни се налага да запазим такива майки временно или постоянно.
За подмяна на майките си немалко пчелари използват и другите два вида естествено отгледани маточници – роеви и от самосмяна. Получаването на роеви маточници е най-лесно, защото на пчелина, въпреки старанието на пчеларя да не допусне рояване, естественият нагон на пчелите го прави. Като качество те са добри, защото са захранени за маточници още от началото на залагането до излюпването. Условията на отглеждане, хранителен и топлинен режим, са поддържани редовно. Сериозен техен недостатък е запазване порива на ройливост.
Маточниците от самосмяна се смятат за най-качествени. Те също се отглеждат при най-благоприятни условия. Проблем е тяхното отглеждане. Не е изгодно за пчеларя да изчака пчелите сами да сменят старата и недъгава майка, защото на третата или на четвъртата година, когато това стане, ще му се наложи да поддържа слабо и непродуктивно пчелно семейство. Предизвиканата самосмяна с отрязване на крила и крака не винаги се осъществява, особено ако майката е по-млада.
В пчеларската практика се прилага и отглеждане на свищеви маточници чрез осиротяване. Може да се отгледат не лоши майки ако се спазят някои важни изисквания.
Точно след 4 денонощия (4 х 24 = 96 часа) от осиротяването се изрязват всички запечатани маточници. Така заложените от тях върху най-възрастната личинки и най-некачествени се унищожават.
При отглеждането на маточници обезателно се спазва вече споменатото правило от залагането им до излюпването да са осигурени оптимални условия за тяхното развитие. Слабо пчелно семейство или такова, разделено на две, като останалото без майка и отслабнало от разделянето си произведе свищева, не може да се очаква да бъде качествена.
За да се получат качествени свищеви майки, освен посочените изисквания, веднага след осиротяването семейството се подхранва ежедневно със захарен сироп – една стандартна хранилка в продължение на една седмица.
От подготовката и възможностите на пчеларя зависи по какъв начин ежегодно ще обновява майките в пчелина си. Използването на свищевите маточници е една възможност, но работата без пчеларски надзор крие рискове.
Освен по външните белези, оставената свищева майка в пчелно семейство се следи внимателно от пчеларя – какви са яйценосните й способности и какво семейство развива. Това е общовалидно правило за всички млади майки, но за свищевите следва да е най-прецизно. Никога не е късно ако младата майка още през активния летен сезон в първата година се окаже некачествена, се сменя. Изчакването до следващата година в сезона, когато майките могат да се сменят е загуба на цяла година в отглеждане на слаби семейства.
В пчеларската си практика имам доста случаи, когато свищеви майки развиват силни семейства, въпреки предварителните ми намерения да ги сменя.
Иван ОГНЯНОВ
Източник: Пчеларски Вестник