НАЧАЛО СЪВЕТИ ВРЕМЕ Е ЗА БОРБА С ВАРОАТОЗАТА

ВРЕМЕ Е ЗА БОРБА С ВАРОАТОЗАТА

3227
Снимка: pixabay.com
  • 613
  •  
  •  
  •  
  •  

Eдно от най-широко разпространените заболявания по пчелите – вароатозата, е сравнително ново и изключително опасно. Това е болестта, от която пчеларите търпят най-големи стопански щети. Вароатозата се причинява от кърлежче (акар) с миниатюрни размери – около милиметър.

Тялото на този малък паразит е бъбрековидно, сплеснато и с червеникавокафяв цвят, покрито с дребни космици. Той се размножава в търтеви или пчелни килийки, в които има развиващи се пчелни личинки. Женският снася на 3-4 пъти по 4-6 млечнобели овални яйца, от които след 2-3 дни се излюпват протонимфи, които след 2 дни и линеене преминават в дейтонимфи и след още 2-3 дни достигат полово зрялата форма имаго. Целият този цикъл на развитие трае 8-9 дни.

Нимфите се хранят с хемолимфа от пчелите, респективно – с търтевите личинки, ларви или какавиди, като отначало младите паразити са бели, но скоро стават червеникавокафяви. Изпълзелите от килийките млади женски акари се захващат за между сегментните съединения на коремните членчета на пчелите, откъдето настървено също смучат хемолимфа. Размножаването на акарите в пчелното семейство започва със залагането на първото пролетно пило, ускорява се през пролетта и завършва през есента, след като пчелата майка спре яйцеснасянето.

Кърлежчетата се разпространяват много бързо, най-често чрез опаразитените пчели и търтеи при блуждаене и налитане. В самия пчелин от семейство на семейство те се разпространяват чрез разместване на пити с пило, както и чрез изкуствено роене, ако питите не са престояли извън гнездото на заразеното семейство повече от 30-35 дни. Извън пчелното семейство акарите могат да живеят не по-дълго от 30-35 дни (върху пити с умряло пило), а на терена – 5-6 до 10 дни.

Явяването и протичането на вароатозата зависи от всички фактори, които намаляват общата защита на пчелите – изтощаване поради късно есенно подхранване със захарен сироп, белтъчно гладуване, частични химични токсикози и др.
Поставянето на диагнозата в началото на опаразитяването е трудно, тъй като акарите са малко на брой. Затова през първата година на инвазирането почти не се наблюдават клинични симптоми.

През втората година, когато броят на паразитите рязко нараства, пчелните, респ. търтевите ларви и какавиди умират, а при по-слаба опаразитеност от тях се излюпват и се развиват пчели или търтеи с дефекти (безкрили, със закърнели крилца или крачка, недоразвито коремче и др.), които пчелите без да се замислят изхвърлят навън. Най-често тези единични загуби остават незабелязани. При по-висока степен на опаразитеност обаче, броят на дефектните индивиди е голям, някои от тях се виждат и пред кошера и семейството, макар и бавно, отслабва. В самия край на лятото и през есента на третата година обикновено някои семейства загиват напълно или пчелите им масово напускат гнездото.

В края на лятото и през есента се наблюдават килийки с продрани потъмнели похлупачета (картина на прошарено пило, имитираща гнилцово заболяване). Отрицателният микробиологичен резултат, както и видът на извадените трупчета, говорят за вароатоза, а не за гнилец. Диагнозата лесно се потвърждава и когато се открият самите акари, те лесно се виждат с невъоръжено око или с лупа – върху белия фон на извадените ларви или какавиди и по стените и дъното на килийките. Най-често това става след разпечатване на търтевите килийки. Когато в гнездото няма пило (късно през есента, през зимата или рано напролет) умрели акари може да се забележат и в сметените от дъното отпадъци.

Мерките за борба с причинителите на вароатозата включват прилагане на препарати за унищожаване на кърлежите, но пълното им изтребване е почти невъзможно. Причина за това е фактът, че те паразитират не само по пчелите, а и в запечатаното пило, до което лечебните средства не достигат. Пълно унищожаване на дребния паразит може да се очаква само когато в пчелното семейство липсва пило, т.е. късно през есента и през зимата.

В този сезон обаче пчелите са в неактивно състояние и всяка намеса отвън разстройва зимното кълбо и те може да загинат от студ, глад и други причини. Затова оптималният вариант е семействата да се третират в ранна есен. За целта може да се използват препаратите „Варостоп“, „Варотом“, „Екостоп“ и др., които се поставят в кошера между рамките.

Успоредно с медикаментите е добре да се прилагат мерки за ограничаване на търтевото пило в опаразитените семейства – чрез строителна рамка, системно изрязване и др. или ако за известно време (25-30 дни) през лятото се прекрати залагането на пило. Най-добър ефект се получава, когато лечебните мероприятия се провеждат едновременно в целия засегнат район, като се третират всички семейства.

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн     Източник: Вестник Десант


  • 613
  •  
  •  
  •  
  •