Много хора употребяват пчелния мед при различни заболявания по свой начин или по препоръка на народната медицина. Като се има предвид, че всяко лечебно средство има определена доза, свои показания и противопоказания, възниква въпросът, има ли заболявания, при които медът не трябва да се употребява и какви са вредните последици при неправилното му прилагане.
В литературата почти няма конкретни указания по този въпрос. Според народната медицина медът е ценно лечебно средство против много заболявания. Но в ръководствата по терапия на вътрешните, детските, инфекциозните, гинекологичните и хирургичните заболявания почти не се отделя внимание на меда, освен някои много ограничени указания за неговото хранително-диетично използване. В експерименталната литература и в много публикации се съобщават интересни резултати от лечението на някои заболявания на храносмилателната и дихателната система, на кожни, очни, гинекологични и други заболявания, но почти нищо не се дава за противопоказанията на меда, за неговото нежелателно действие и как да се взема, за да се избегнат.
По наше мнение пчелният мед заслужава по-голямо внимание, тъй като се използва от народа за храна, като диетично и лечебно средство, поради което не са изключени случаи на неправилна консумация и отрицателни резултати.
Заболяванията, при които медът не трябва да се употребява, са малко: свръхчувствителност, ферментативни чревни диспепсии у малките деца, утежнени форми на колит и захарен диабет, особено в млада възраст.
Пчелният мед е абсолютно забранен при свръхчувствителност (идиосинкразия). Това е една доста рядка алергия. Тя протича с бърза проява на червени петна и силен сърбеж по тялото. Понякога се явява червенина и оток на лигавите ципи на очите, езика, мекото небце и фаринкса. Изключително тежките форми могат да протекат с оток на ларинкса, на белите дробове и да застрашат живота.
Медът се ограничава временно при детските фрементативни ентерити и ентероколити, при които даването на захар също е противопоказно. Освен това, не бива да се дава при остър ювенилен (младежки) сладък диабет поради опасност от хипергликемия и поява на ацетон в урината. При лек диабет на възрастните е необходимо да се иска съвет на лекар.
Желателно е при остър колит медът да се ограничава или да се взема много внимателно, понеже чувствителността на чревната лигавица е повишена и реагира индивидуално на различни хранителни продукти. Не по-маловажен е и въпросът, как да се консумира медът, за да не се получат усложнения и нежелани резултати при лечението на някои болести на храносмилателната система, като хиперациден и хипоациден гастрит, стомашна и дуоденална язва, хроничен ентероколит и други.
Народът е разкрил по прост начин много от лечебните свойства на меда и не случайно е създал мъдрости, поговорки и разкази за него. Известно е, че някои хора не понасят меда.
Защо се получават неприятни усещания и понякога болки в стомаха? По този повод направихме опити с павловско стомахче и фистула на тънкото черво при кучета. Установихме, че когато се поема през устата чист пчелен мед или гъст 50% сироп от мед или захар, стомашните и чревните съкращения се усилват много. От стомаха и от червата се отделя сок с много червени кръвни клетки. Понякога той става розов от присъствие на кръв. Киселинността на стомашния сок силно се повишава. Когато се дава затоплен, разреден 10-15% разтвор на мед, чревните съкращения почти не се изменят, стомашният сок е нормален или е с понижена киселинност. Следователно разреденият меден разтвор не дразни лигавицата на стомаха и червата, а понижената киселинност може да се отрази благоприятно на язвената болест.
Изследванията показват, че в лечебната практика медът трябва да се дава по подходящ начин. С неговата неправилна употреба може да се обяснят доста от случаите на неповлияване или влошаване на някои стомашно-чревни заболявания. Необходимо е да се има предвид, че концентрираният мед, приложен местно в гинекологията, в офталмологията и при лечение на раните може да окаже нежелано дразнещо действие.
