Пчелното семейство е сложно устроена биологична система, утвърдила се в процеса на еволюцията.
В пчелното семейство съществува полов диморфизъм, свойствен за мнозинството други видове, т.е. наличие на съществени различия във външните признаци на женските и мъжките индивиди. Особеното при медоносните пчели е съществуването на полиморфизъм (многоформие), поради това, че има две форми на женските индивиди – плодни женски (пчелна майка) и женски, грижещи се за пилото (пчели работнички).
Съществуването на пчелното семейство и този безупречен ред и хармония в него са свързани със съответни взаимоотношения между пчелните индивиди. Взаимоотношенията са наследствено обусловени и постоянни, но някои от тях се изменят в зависимост от измененията, настъпващи в кошера или в околната среда.
Например: Пчелната майка и пчелите работнички са женски индивиди, но съществено се различават. Морфологически и физиологически майката и работничките са приспособени да изпълняват различни биологични функции. Между тях като че ли съществува разделение на труда, благодарение на което всяка от тях изпълнява работата си с голямо съвършенство. Но нито пчелната майка, нито пчелите работнички са в състояние една без друга да осигурят преживяването на потомството, т. е. те се намират във взаимна зависимост:
> Майката, за изпълнение на своята функция се нуждае от помощта на пчелите работнички.
> Пчелите работнички, като се изолират от майката, не са в състояние да осигурят продължение на потомството и скоро умират.
Следователно, всеки индивид в това сложно общество, наречено пчелно семейство, изпълнява дейности полезни за семейството като цяло.
Взаимоотношения между пчелна майка – пчелна майка
Отношението е враждебно, включително и към майките – дъщери (получени от снесени от основната майка яйца), отгледани в същото семейство. Антагонистичното отношение е постоянно. Враждебният инстинкт е толкова силно развит, че току-що излюпилата се пчелна майка прогризва маточниците на неизлюпилите се майки, при което ги убива. Това се проявява особено силно през периода на роене. Посочената особеност трябва да се има предвид при подмяната и придаването на пчелни майки, било то с оплодени майки или със зрели маточници. Важно условие при тези дейности е пчелното семейство да бъде осиротено и в него да няма заложени маточници.
Взаимоотношения между пчелна майка – пчели работнички
Отношението е безразлично, независимо дали това са собствени или чужди пчели. За пчелната майка няма значение от какви пчели работнички е заобиколена. Важното е в периодичните си почивки да има до нея пчели, от които да поеме пчелно млечице.
Взаимоотношения между пчелна майка – търтеи
Безразлично отношение независимо дали търтеите са отгледани в нейното семейство или в друго. При съешаване на пчелната майка с търтеите (по време на брачен полет) тя не избира търтеите, които ще я оплодят, а отделя ароматни вещества (феромони), с които ги привлича.
Взаимоотношения между пчели работнички – пчелна майка
1. Отношение към собствената майка
Пчелите се отнасят много грижливо към собствената майка като я хранят и осигуряват оптимални условия за изпълнение на нейните функции. Инстинктът за запазване на пчелната майка е много силен. Наблюденията покозват, че пчелите работнички до последния миг от живота си осигуряват храна за пчелната майка. Благодарение на този инстинкт майката винаги е заобиколена от пчели работнички (свита).
Загубата на пчелната майка обрича съществуването на семейството. При осиротяване за кратко време възбудата на пчелите се увеличава, жуженето им става тревожно, сигнализиращо за липса на майка.
Когато обаче собствената пчелна майка остарее или получи някакви дефекти, пчелите работнички се подготвят за самосмяна и си отглеждат нова майка.
2. Отношение към чужда майка
> Когато в семейството има пчелна майка (оплодена или неоплодена) или маточници
В тези случаи отношението на пчелите работнички към чуждата майка е враждебно. Пчелите убиват такава майка. Твърде редки са случаите когато завръщаща се от брачен полет пчелна майка попада в чужд кошер и бива приета, за което влияние оказват други фактори.
> Когато в пчелното семейство няма майка или маточници
– при скорошно осиротяване на семейството пчелите приемат чужда пчелна майка;
– при осиротяване от по-дълъг период пчелите залагат свещеви (спасителни) маточници и не приемат чужда майка;
– пчелно семейство станало търтовка не приема чужда майка.
Трябва да се отбележи, че с ясно изразено враждебно отношение към чуждата пчелна майка са старите пчели. Младите пчели работнички се отнасят благосклонно към чужда пчелна майка и лесно я приемат.
Всички тези особености в отношенията между пчелите работнички и пчелната майка трябва да се вземат под внимание когато се прави подмяна на пчелните майки или когато се извършва изкуствено роене. При формирането на отводки и при налитането при пчелната майка се използва точно тази особеност, че младите пчели работнички приемат лесно новата пчелна майка.
Гл.ас. д-р Иванка ЖЕЛЯЗКОВА
Тракийски университет – Стара Загора, Аграрен факултет
Източник: Пчеларски Вестник
