Болестта аскосфероза (варовито пило) се причинява от гъбичката Ascosphera apis, чийто мицел образува мъжки и женски хифи. При сливането си те образуват плодни тела, в които се съдържат мъжки и женски спори. Цветът на плесента е бял когато са налице само мъжки или женски спори и сиво-черен, когато от двата пола се образуват плодните тела. Важно е да се знае, че спорите на причинителя се отличават със значителна устойчивост във външната среда. Има сведения, че гъбичката остава жизнеспособна и след 15 години. В изоставени кошери, инвентар и пчелни пити гъбичката се запазва в продължение на 3-4 години, а в мед и прашец – до 19 месеца.
Спорите на причинителя са широко разпространени в природата, но основен източник на инфекцията е болното семейство, чиито болни и умрели ларви съдържат милиарди спори на гъбичката. От болните на здравите семейства болестта се предава чрез инфектирани кошери, пити и инвентар, както и чрез контаминиран мед и прашец. Аскосферозата се разпространява и при пчелни кражби, налитане и блуждаене на пчели и търтеи. На големи разстояния инфекцията се пренася чрез транспортирането на пчелни майки, роеве или пакетни пчели. В засегнатото пчелно семейство спорите се разпространяват чрез хранителните и други контакти между пчелите и дори въздушните течения.
Трябва да се подчертае, че спорите на гъбичката Ascosphera присъстват в много семейства, при които не се проявяват видими признаци на варовито пило. Това се обяснява с факта, че за възникването и развитието на заболяването важна роля играят и факторите на околната среда, които снижават естествената резистентност на пчелните ларви. Такива са резките колебания на температурата, повишената влажност в кошера, белтъчния недостиг в храната, вароатозата, безконтролното използване на антибиотици, променящи нормалната чревна микрофлора, неспазването на основните технологични и зоотехнически мерки при отглеждането на семействата. Поради това, аскосферозата се числи към групата на т.нар. факторни заболявания, които от уж безобидни при подходящи предразполагащи условия могат да се превърнат в сериозен проблем за пчеларството. Например през настоящата година поради проливните дъждове варовитото пило засегна много от пчелините в страната.
От аскосфероза боледува търтеевото и пилото за пчели работнички. Засягат се и ларвите на пчелните майки. Най–възприемчиви към заболяването са търтеевите, а също и младите 3-4 дневни ларви за пчели работнички. Спорите на гъбичката попадат в ларвите чрез храната или през кожата. Когато инфекцията проникне през храносмилателния канал в червото на ларвата спорите прорастват и се образува мицел, който отначало се развива в епитела на средното черво. Не след дълго той прониква във всички тъкани на ларвата и излиза на повърхността. На този етап засегнатата ларва се покрива с пухкава бяла обвивка, която изпълва цялата килийка. С времето ларвата изсъхва и става все по-твърда, докато накрая се превърне в т.нар мумия. Отначало мумията е бяла, а по-късно с образуване на плодните тела на гъбата става сиво-черна. Ако обаче е налице еднополов мицел не се образуват плодни тела и мумията остава бяла. В случая когато спорите на гъбичката проникват през кожата мицелът обхваща тялото на ларвата отвън навътре, като отново се образуват мумии. Мумиите се срещат и в запечатаното и в незапечатаното пило
Аскосферозата се проявява най–често през пролетта, но може да се прояви и през друго време на годината когато в семействата се отглежда пило и са налице съответните предразполагащи условия.
Клиничните признаци на заболяването са типични и обикновено са достатъчни за поставяне на диагнозата. По прилетната дъска и пред входа на засегнатите семейства често се намират единични или в големи количества изсъхнали мумифицирани трупове – мумии с бял или сиво-черен цвят. Такива мумии се намират и по дъното на кошера, а при преглед на пилото се вижда, че то е прошарено в различна степен. В откритото и закритото пило се откриват различен брой мумифицирани ларви лежащи свободно в килийките. Тези ларви са запазили формата си, но са с по-малки размери, като изглеждат бели и трошливи като тебешир (варовито пило). Те лесно се изваждат, а при разтърсване на такава пита мумиите “тракат” в килийките си.
Варовитото пило често се среща предимно при слабите семейства и обикновено с подобряване на условията (напр. настъпване на главната паша) признаците изчезват без намесата на пчеларя. Не всички семейства обаче имат еднакво изразена склонност към самолечение, тъй като тази способност зависи от т.нар. хигиенно поведение на пчелите, т.е. това е способността им да откриват и навреме да изхвърлят заболелите ларви. Дори и силно хигиенично семейство няма шанс да се самоизлекува, ако пилото му бъде засегнато във висока степен. Затова трябва да се обръща голямо внимание на мерките за профилактика и недопускане на заболяването. Основно профилактиката включва отстраняване на всички неблагоприятни фактори, способстващи за появата на варовитото пило – разполагане на пчелина далеч от влажни и мочурливи места, правилно подсушаване, затопляне и стесняване на семействата напролет, осигуряване на качествени хранителни запаси, поддържане на силни и високопродуктивни семейства, борба срещу вароатозата.
При поява на заболяване освен премахването на предразполагащите фактори е необходимо от болните семейства да се изземат питите с поразени ларви и да се претопят на восък. Недопустимо е мед от такива пити да се дава на пчелите. Добре е засегнатите семейства да се прехвърлят в чисти, дезинфекцирани кошери. Като терапевтична мярка се прилага подхранване на болните семейства със захарен сироп за стимулиране активността на инстинкта им за почистване. Със същата цел може да се напръскат питите с вода или рядък захарен сироп. Препоръчва се също така да бъдат подменени пчелните майки на засегнатите семейства с цел осигуряване на повече млади пчели, но задължително от здраво семейство. На заразения пчелин се провежда дезинфекция. Отпадъците от дъното на кошерите, съдържащи умрели ларви, се събират и изгарят, а почвата пред входовете на кошерите се прекопава. След това се провежда дезинфекция на празните кошери и на инвентара. За целта предметите се почистват добре механично и след това се дезинфектират с 10%-ов разтвор на водороден прекис + 0,5% мравчена киселина, 4% формалин, 0,01%-ов разтвор на калиев перманганат и други. След дезинфекцията предметите се промиват с вода и се подсушават.
В заключение трябва да се каже, че специфичната лекарствена терапия на аскосферозата все още е недостатъчно добре разработена. Прилагат се различни антимикотични средства, но не всички дават задоволителни резултати.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:
Статията публикуваме в отговор на запитването на нашия читател Кръстьо Станчев Кръстев от с. Пиргово, Русенско.
В брой 08 от тази година публикувахме статията „Змийското мляко лекува аскосфероза”, в която са описани начините за алтернативно, биологично лечение на аскосферозата.
Източник: Пчеларски Вестник Автор: Д-р Йордан Христов
