В разговор с пчелар, мой ученик, разбрах, че използва в третирането срещу вароатозата различни билки. В това няма нищо лошо. Билките са служели и служат за подобряване на здравословното състояние при много заболявания. Трябва, обаче да се знаят някои особености за качествата на билките.
Съдържанието на активните лечебни вещества в отделните билки зависят от много природни фактори, като:
- Мястото, където е израснала съответната билка;
- Възрастта при брането на билката;
- Огряването от слънцето на съответната билка и фотосинтезата в нея.
- Времето на цъфтежа на билката, най-добре около „Eньовден”.
- Начина на изсушаване на билката и други фактори.
Това са все неща, от които зависи съдържанието на активните лечебни вещества в самите билки. Има голямо значение и какви са билките, когато се използват две, три и т.н, синергични (допълващи се) или антагонисти (противодействащи) една на друга и други.
Така, че винаги трябва да се имат предвид не само билките, но и други моменти от тяхното събиране, сушене и смесване.
Трябва добре да се знае, че едно лекарствено вещество най–добре лекува, когато в болния организъм постъпва съответното терапевтично (лечебно) количество. Затова лекарствените препарати трябва да имат лабораторно изпитване (лицензиране) и потвърждение на количественото съдържание на активните лечебни съставки в определено количество.
В медицинската практика съществува тезата, че дозата прави лекарството. Едно и също средство в зависимост от дозата може да бъде отрова, а може да бъде и лекарство.
Точно това е много трудно да бъде улучено при използването на билките, като лечебни средства. Те винаги подобряват лечебния процес, но не винаги са достатъчно ефективни и лечебни.
Най-добре е да има на пазара лечебни средства с доказано действие и лабораторно потвърждение за същото. Това, което днес, в този лъжовен свят, е доста съмнително.
Затова моят съвет е да се използват в борбата с вароатозата всички възможни средства, които оказват влияние върху намаляване броя на кърлежите, целогодишно, като строителна рамка, репелентни (изпъждащи кърлежите) и други, но да не се разчита единствено на тях.
В краят на месец юли, пчелите изгонват търтеите и майката престава да снася търтееви яйца. Т.е. пчелите с тяхната вярна представа са сигурни, че нектарът в природата е на привършване, няма да има роене и няма нужда да отглеждат повече търтеи.
Тогава трябва да се третират пчелните семейства със сигурни лечебни препарати, които ще убият намиращите се в гнездото кърлежи на вароатозата. Това са така наречените пиретроидни (убиващи) кърлежите препарати. Това са препаратите: варотом, варостоп, байварол и други. Препаратите с репелентни (отпъжданите) вещества, не са най–надеждните за случая. Защото не гарантират максимално унищожаването на кърлежите.
Когато се използват лекарствени препарати с по-слабо действие има опасност да останат живи кърлежи, които привикват към минималните дози на лекарството и остават живи, но придобиват устойчивост, към съответното лекарство, т.е развиват резистентност към съответното средство и то по-нататък престава да действа ефикасно. Това се получава при смесване на две различни лекарства. Например една лента варотом и една с репелент и други подобни, което не е за препоръчване. Когато се третира трябва да се използва едно и също лекарствено средство в терапевтична доза, препоръчана от производителя, за да сме сигурни в ефекта от третирането.
Заложените и излюпващи се през август и септември пчели ще зимуват и те трябва да са чисти, без отгледани върху тях кърлежи и да са с добре развито белтъчно мастно тяло в тях. Белтъчно мастното тяло е много важна съставка в тялото на есенната пчела. Тя е в основата на зимната пчела и е гаранция за нейното презимуване и ранно пролетно развитие и отглеждане на зимното пило.
Много важно условие за оцеляване на пчелните семейства е през есента да се оставя минимум 25-30 кг качествен нектарен мед и 2-3 пити с цветен прашец. При добре извършено третиране срещу вароатоза и подсигуряване с достатъчно храна семейства, не се нуждаят от нищо през зимата и се развиват успешно през пролетта.
Смъртността на пчелни семейства през зимата е изключително от не добре извършено обезпаразитяване през есента и недостиг на храна през зимата.
Пчелното семейство изисква достатъчно храна, добро обезпаразитяване и спокойствие през зимата.
Доц. д-р Боян Първулов
