Най-важните породи със стопанско значение са медоносните пчели, които спадат към разред ципокрили от клас насекоми с още 100 000 вида, между които земните пчелии и осите.
Пчелите спадат към семейство Apidae – насекоми строящи гнезда; род Apis – пчели, живеещи постоянно в семейства, с видове:
Apis dorsata – голяма индийска пчела, която строи една голяма пита, закрепена за скалите или дърветата, разпространена в Индия, южен Китай, Индонезия и Филипините;
Apis florea – малка индийска пчела, строи малка пита в дърветата (това е най-малката пчела), разпространена е в: Индия, Малайзия, о-ви Ява и Борнео.
Apis cerana – известна като обикновена индийска пчела. Гнездото й се състои от няколко пити и е разпространена в: Индия, Китай, Япония, Индонезия, Ява, Борнео, Суматра и Далечния Изток на Русия.
Apis melifera – медоносна пчела е най-известната и разпространена пчела в света.
В хода на еволюцията на Земята са възникнали много породи на медоносната пчела, всяка от които се е приспособила най-добре към определени условия на околната среда. Интерес за нашата страна, биха могли да представляват само тези раси в Европейското пространство, които са придобили стопанско значение и са се смесили и кръстосали помежду си, било в резултат на активизирането на търговията или на естественото разпространение.
В нашата страна най-разпространените пчели са кръстоски от A. melifera ligustica -италианска, A. melifera carnica – краинска, A. melifera carpatica – карпатска, A. melifera caucasika – кавказка пчела. Водят се ожесточени спорове към коя от всичките точно принадлежи нашата българската пчела. Най-близко е до карниката (краинската). Първоначално тя е била разпространена в Балканския полуостров, поречието на р. Дунав и югоизточните Алпи.
Развитието на пчелното семейство е много тясно свързано с развитието на медоносната растителност в даден район, което безспорно оказва влияние и в кой район какви раси пчели са се наложили, въпреки големите международни кръстосвания.
Избора на място за пчелин е едно от най-съществените задачи на един пчелар. То трябва да отговаря на няколко основни изисквания:
– да е на слънчево, топло, сухо и защитено от ветрове място;
– да е далеч от: автомобилни пътища с интензивно движение, големи промишлени предприятия и животновъдни обекти (млеко- и месопреработвателни предприятия и ферми);
– да има наблизо достатъчно културна и дива, застъпваща се по време на цъфтеж, медоносна растителност;
– да е удобно за достъп на транспортни средства.
Настаняването на пчелните семейства на заветно, топло и слънчево място са от значение най-вече за ранното пролетно развитие на семействата, защото позволява ранното им облитане. При това те се освобождават от всичките ненужни отпадъчни вещества и микроби, насъбрани в дебелите им черва, както и почистват кошерите от умрелите пчели през зимата и други отпадъци.
Пчелите винаги се прибират в кошерите, натоварени с нектар, прашец или вода и при силен вятър голяма част падат на земята и загиват, особено пролет, когато температурите са между 10 и 14° С. Много пагубни за пчелите са и големите водни басейни язовири и реки, където много пчели падат и се удавят (за разлика от осите, пчелите не могат да се задържат на повърхността на водата).
Когато пчелина е поставен на място с лесен достъп до ранна цъфтяща растителност, пчелите не се нуждаят от големи преходи и хълмисти места, загубите са по-малко и продуктивността им е по-голяма.
Посоката на излитане на пчелите е също от значение. В ранна пролет е важно входовете да са с югоизточно или югозападно изложение, за да могат пчелите да почувстват първите слънчеви лъчи по-късно, когато външната температура е превишила 14-15° С, докато през лятото и есента входовете трябва да са обърнати на изток, с оглед първите слънчеви лъчи да огряват входовете. През тези месеци при климатичните условия на нашата страна, температурата на въздуха е благоприятна и сенчестите места не оказват пагубно влияние, в такава степен както в ранна пролет. Пчелните семейства могат да бъдат поставяни под дървета с рядка сянка, но не и до сграда или под орех, защото голямата сянка пречи на доброто им развитие.
Начинаещият пчелар, би желал пчелните му семейства да са разположени възможно близо до жилището му с оглед при всяко свободно време да ги наблюдава. Това може да стане, ако живее в малко населено място или има вила с двор по -голям от 500-600 кв. м. Обикновено се изчислява, в радиус от 2 кв. км. да могат да се разполагат до 2 пчелни семейства.
Съгласно Закона за пчеларството в Р. България (чл. 13 т. 1) се разрешава настаняването до 50 пчелни семейства в радиус от 2.5 км (около 20 кв.км). Пчеларят е задължен да се регистрира в кметството в 15 дневен срок от придобиването на пчелните си семейства (чл. 8 ал. 1, 2).
Важно условие за всеки начинаещ е да се изпробва за свърхчувствителност към пчелната отрова. Ако е имал вече ужилвания и не са му създали проблеми, той може спокойно да се занимава с пчеларство. Болката и подуването след ужилване са нормални реакции, които за 1-2 дена минават. От значение е всеки, занимаващ се с пчели, да има в пчелина си аптечка, в която да има бутилка с 40% алкохол (ракия, водка, коняк), противоалергични таблетки и някаква противоалергична ампула (урбазон, алергозан и др.) и спринцовка, за всеки случай. Алкохола е и много добро средство за отмиване на прополиса от ръцете.
Началото за пчеларстване е най-добре да започне през пролетта или лятото. По това време всеки един би могъл да разгледа по-внимателно пчелните семейства, да се убеди в тяхното здравословно състояние и развитие и в същото време ще може да изпита насладата от прекия и продължителен допир с пчелите. При закупуване на нови семейства трябва да се вземат такива с изградени достатъчен брой плодникови и магазинни пити, за да може безпроблемно да започне от първите дни пчеларстването.
Всеки начинаещ се интересува с колко пчелни семейства да започне. Най- правилният отговор е с 3-5 пчелни семейства. Ако започне с едно, то при най-малка злополука ще остане без пчели, докато с няколко, винаги ще има на разположение пило и достатъчно пчели да възстанови загубената бройка.
Най-важното условие при започване на пчеларстване е начинаещия пчелар да се снабди с необходимата специална и съвременна пчеларска литература. Излизащите вестници и списания допринасят за усъвършенствуване на дейността му като пчелар.
Източник: Пчеларски Вестник
