Восъчните продукти се унищожават от различни видове молци. Най-големи щети нанасят големият /Galleria mellonella/ и малкият /Achroea grisella/ восъчни молци. Те са широко разпространени и са проблем във всички страни, където има развито пчеларство. Пеперудите на големия восъчен молец има сивовиолетов цвят с размери от 7,5 до 16 мм., като мъжките са по-дребни от женските. Възрастната форма не се храни, а използва натрупаните в тялото хранителни вещества. Живеят кратко и функцията им е само продължение на вида – мъжката пеперуда опложда женската, която снася яйца, след което и двете умират в продължение на 2 /женските/ до 4 седмици /мъжките/ в зависимост от околната температура. Яйцата са покрити с лепкаво вещество, посредством което полепват по питите, кошерите, рамките и др. От яйцата се излюпват ларви с 8 крака, които са истинските вредители. Те бързо стават активни, нападат питите, като отначало се хранят с мед и прашец, а скоро след това и с восък. Преминават няколко стадия на линеене.
Благоприятната температура за развитието на восъчния молец е в границите от 30°С до 40°С. Ларвният стадий е 25-30 дни, а целият цикъл на развитие е около 60 дни. При по-ниска температура времето се удължава до 3 месеца. Под 10°С развитието спира.През сезона се получават 2-3 поколения от восъчния молец, чиито ларви унищожават значително количество восък. Предпочитани са восъчните пити, в които е отглеждано пило поради съдържанието на повече белтъчни вещества и цветен прашец, необходими за развитието му. В питите в склада, в изоставени семейства, в такива, които загинат, останат без майка или пчелите напуснат гнездото, пити, непокрити от пчели или оставени зад преградната дъска ларвите на восъчния молец се развиват бързо и ги унищожават. Всяко отслабване на пчелното семейство благоприятства бързото развитие на восъчния молец във восъчните пити. Рядко се развива във восъчни основи, новоизградени пити или чист восък. Младите ларви пробиват тунелчета между стените на килийките, където остават защитени от пчелите.
След всяко линеене ларвите увеличават големината си и размерите на тунелчетата. След последното си линеене ларвата има дължина около 18 мм, след което преминава в стадий на какавида. Обикновено какавидите са разположени по няколко, наредени плътно една до друга, като се прикрепва до рамките или вътрешните части на кошера. Често при това се разрушава дървото на рамките. Такива рамки са слаби и лесно се чупят. Цветът на пашкулчето от светложълто преминава в тъмносиво към края на развитието им.
Малкият восъчен молец е по-дребен /около 11 мм. женските и около 9 мм. мъжките/. Цветът им е жълтосив до пепелносив. Ларвите са бели със светлокафяви глави, преминава няколко стадия и достига размери до 16 мм. По време на развитието си те могат да се хранят и само с цветен прашец.
В началото на нападането на восъчните пити от восъчния молец пчеларят не забелязва промени в питите. След известно време по питите се наблюдават увреждания и при подходяща температура могат да бъдат напълно разрушени за няколко седмици. При развитието на три поколения от пет двойки на големия восъчен молец могат да бъдат унищожени около 500 кг. восък. Освен в загуба на восък, щетите се изразяват и в замърсяване на питите с екскременти и паяжини. Засегнатите пити са практически неизползваеми. Ларвите на восъчния молец безпокоят пилото при движението си в средостението. Такова пило не се запечатва от пчелите напълно или ако килийките са запечатани, пчелите ги разпечатват. Ларвите на молеца повреждат рамките и дървените части на кошера. Восъчните молци са преносители и на заразни заболявания.
Борбата и профилактиката се състоят в мероприятия, които целят унищожаването на ларвите и пеперудите в нападнатите пити и предпазване на резервните пити и други восъчни материали в складовите помещения:
– поддържане на силни пчелни семейства;
– обемът на гнездото в кошера да е с размери, осигуряващи плътно покриване на питите;
– кошерите да са здрави, добре уплътнени и без цепнатини;
– поддържане на добра хигиена на пчелина;
– своевременно претопяване на старите пити;
– съхраняване на всички резервни пити в чисти помещения и плътно затворени шкафове след обработка с препарати срещу молците.
За борба срещу восъчния молец се използват физични средства – висока или ниска температура:
– обработка на питите при 46°С за 80 мин. – при тази температура се убиват всички развойни форми от яйце до възрастно /пеперуда/. Третират се само празни пити или с много малко мед, разположени вертикално, като най-подходящо е топлината да се подава с въздушна струя, за да се създаде циркулация на топлината. Питите се охлаждат преди да се приберат в склада.
– съхранение на питите под 10°С
– питите с мед и прашец могат да бъдат поставени за определен период при минусови температури, при което също се унищожават всички развойни форми от яйце до възрастно /пеперуда/.
-12°С за 4,5 часа
-15°С за 3,0 часа
-17°С за 2,0 часа
Това се извършва двукратно – веднъж през пролетта и веднъж през есента;
Цветният прашец, получен с прашецоуловители, се съхранява в хладилни камери при температура до 4°С без влага, за да не плесеняса.
Използване на химически средства – двукратната обработка на питите с препарати /пролет и есен/. Препоръчва се използването на химически средства, които унищожават восъчните молци във всичките им стадии – от яйцето до пеперудата. Ако не разполагаме с такива, трябва да повторим третирането след 10-15 дни, за да се обхванат новоизлюпените ларви;
Резервните пити в склада се подреждат на известно разстояние една от друга като често се проветряват. Най-често използваните химически средства за обработка на питите се прилагат във вид на фумигация и изпарение.
– Опушване на помещението със сяра. В съд с разгорели въглени се поставя сяра на прах – по 5 грама за всеки куб. метър. Помещението се затваря и уплътнява добре за 24 часа. Повтаря се след 10-15 дни, тъй като образуваният серен двуокис не убива яйцата на восъчния молец. Да се внимава за пожари – съдовете да бъдат от глина или негорим материал – консервни кутии и др. Обработката със сяра трябва да се извърши двукратно през пролетта и двукратно през есента, за да има траен ефект.
– При използването на оцетна или мравчена киселина се постига унищожаване на всички форми на восъчния молец. За 1 куб.m е необходимо 100-120 ml 90% оцетна киселина, поставена отгоре върху питите (напоява се някаква тъкан). При прилагането й през пролетта питите се проветряват, преди да се използват. Оцетната киселина има корозивно действие и трябва да се внимава с инвентара, направен от метал.
– Формалиновите пари също се използват за унищожаване на восъчния молец. За 1 куб.m са необходими около 50ml.
Прилагат се и биологични средства за борба – бактерии, вируси, гъбички и паразити, които са патогенни за восъчния молец и са безвредни за пчелите и пилото. От тях най-широко приложение имат препаратите, приготвени от бацилите – Б. турингиензис и Б. цереус, които се използват в растителната защита. Такъв е ендобактерин – 3, съдържащ спори на Б. цереус.
В пчеларската практика се използват и редица растения с репелентно /отблъскващо/ действие – листа от орех или пелин, цвят от мента, риган, лавандула и др.
Ст. н. с. д-р Калинка ГУРГУЛОВА Източник: Пчеларски Вестник
