НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ В ПРОЛЕТНОТО РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ В ПРОЛЕТНОТО РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

916
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Пчелното семейство, като съвършен биологичен организъм, съществува благодарение на стройна система за непрекъсната смяна на поколенията чрез размножаване. Храната, броят на индивидите и физиологичното им състояние са в основата за съществуване и оцеляване. То е функция на цветните растения и се размножава само в условия на паша. Външните условия създават вътрешни условия и потребност от доминиращи сезонни инстинкти.

Главен доминиращ инстинкт в ранна пролет е размножението. На него служат всички инстинкти. Инстинкта за събиране на храна е всесилен, но в този период от време семейството не изоставя размножението (хранене на пилото) заради храната, което може да се отрази пагубно за съществуването му. В ранна пролет, първите цветове и храната донесена от пчелите, е условие, което поражда потребност от размножение и то върви успоредно с цъфтящата растителност. Само усложнени метеорологични условия могат да забавят развитието на растенията, водещо до същото и при пчелите. Всички животински видове в природата се раждат само при наличие на достатъчно храна и пчелите не правят изключение. Новородените пчели задължително трябва да се раждат при наличие на храна отвън, основно прашец. Според А.Маурицио ,,Ако новородената пчела не се захрани най-късно от 8 до 16 ден след раждане с прашец след този срок прашецът не й действа и остава физиологично неразвита. При ранно пролетно размножение значително изпреварило цветните растения, поради недостиг на храна отвън новоизлюпените пчели няма да се захранят с прашец и остават физиологично недоразвити, междинен жив продукт от пчели физиологично непълноценни, с кратък живот.

Пчелите са стратегическа необходимост за природата и притежават редица допълнителни биологични дадености за оцеляване. Така в зависимост от захранването не достигналите биологичен максимум на физиологично развитие пчели остават в по-голяма или по-малка степен междинен продукт от пчели с по-къс срок на живот. Самоунищожение за пчелното семейство е събиране на храна без размножение и размножение без физиологично развитие. Според Маурицио пчелите се раждат с добре развити глътъчни жлези и по-слабо развито мастно тяло и могат известно време да хранят пило. Всъщност младите пчели след раждане, незахранени с прашец, се явяват като междинен продукт от пчели не достигнали биологичен максимум на развитие, но те могат да дадат до известна степен себеподобни. В природата такъв продукт не съществува и при пчелите се приеме като форма за оцеляване. Г-н Бонев в негова публикация пише, че в ранна пролет поради неблагоприятни условия се раждат пчели с къси хоботчета, но по-дълги не им били необходими, защото мисията им била да отгледат по една нова пчела, ярък пример за междинен жив продукт oт ранно зимно-пролетно размножение, но греши, като смята природата за виновна. Дарвин казва ,,пчелата е най-приспособимото животно на планетата”. Тя е приспособена към условията, в които живее и за нея няма неблагоприятни външни условия, те са гледна точка на пчеларя и само той може да създаде непредвидими неблагоприятни условия. Всъщност неблагоприятните външни условия не променят вътрешните физични условия в гнездото и морфологията на пчелата (в случая хоботчето), само храната и храненето могат да променят физиологичното състояние на всички видове животни. В природата междинен продукт, чрез който се създава основния не съществува нито при животните, нито при растенията. Той би застрашил съществуването на вида, който го създава. Междинен жив продукт съществува само при пчелите, поради стратегическата им природна роля, той е форма за оцеляване, но не и за проспериране, варира в много широки граници, и като ефект може да не бъде установен от пчеларя.

Биологичните закони са законите на природата. Пчелното семейство, като армия от пчели, годишно, с изключение на майката, напълно сменя своя състав два пъти, пролет и есен. Зимните пчели макар и да стареят през зимата, се запазват до пролетта биологично млади, добре охранени с много телесни хранителни запаси. Благодарение на натуралния мед в гнездото, който съдържа само разградени захари и белтъчини около 1%, те не се изтощават, дори си подобряват физиологичното състояние. Според Маурицио с натуралния мед до м. февруари, когато започва пролетното размножение, пчелите си подобряват физиологичното състояние, с което си увеличават и продължителността на живота, дължащо се на съдържащите се белтъчини в меда (за разлика от всички други храни). Физиологичното състояние на зимните и роевите пчели е еднакво. Те трябва да живеят дълго, като започнат от нула и създадат армия (брой на пчелите) равна на изходните (зимни и роеви) и тази армия да нараства без междинно отслабване на семействата. Пчелното семейство през пролетта, без намесата на пчеларя, започва да се размножава към края на февруари и достига по брой на пчели и биологичен максимум на развитие за 40 до 60 дни, при което до края на м. април става готово за рояване или медосбор.

Природата с всеки изминал ден предлага повече храна и храната в гнездото не се пести. Пчелите са сити, добре хранят пилото, новородените се раждат в изобилие от храна, физиологически бързо се развиват и достигат за кратко време биологическия максимум на развитие, готови за медосбор. Всичко при естествени условия и с малко труд. Много автори пишат за опити в ранна пролет с пчелни семейства контролни и подхранвани с различни видове храни за подбуда и като резултат отчитат увеличение на пилото на стимулираните, и същевременно отчитат, че за главната паша пчелните семейства се изравняват по сила. От това следва, че както фразата ,,смърт от много работа”, така и ,,много пчели, много мед”, трябва да бъде преосмислена. Всеки стопанин се стреми да отглежда жива стока в добро физиологично състояние (добре охранена). Но физиологичното състояние на пчелите е невидимо скрито вътре в черупката на пчелата. Колко би се срамувал пчеларят, ако го виждаше. Стремежът на човека за по-високи добиви няма граници. Под претекста ,,към пчелите с любов”, иска да ги направи функция не на природата, а на човека. Принуждава ги да живеят в какви ли не жилища, храни ги с каква ли не храна, витамини, аминокиселини, соя, включително и животинска, размножение през зимата, прави отводки с различен по ген пчели, от гнездото им взема всичко, което пожелае. Остава само едно, което не може да им бъде отнето – свободата. Пчелите със своите богове, бог Медополен и богиня Флора остават щастливи свободни животни на дивата природа.

Автор: Горан Миленков                      Източник: Пчеларски Вестник


  •  
  •  
  •  
  •  
  •