НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ АСПЕРГИЛОЗА (КАМЕННО ПИЛО)

АСПЕРГИЛОЗА (КАМЕННО ПИЛО)

1938
Снимка: pixabay.com

Аспергилозата е микотично заболяване, което засяга възрастните пчели и пчелното пило. Предизвиква се от гъбички от род Aspergillus. Най-често срещаните видове, който причиняват аспергилоза са A. flavus, A. niger, A. albus, A. ochraceus и др. Освен за пчелите Аспергилусните видове са опасни и за човека и за животните, тъй като могат да предизвикат микотична пневмония.

Затова, ако се усъмни за проявление на каменно пило, пчеларят трябва да вземе предпазни мерки. Когато при отваряне на кошера в някои от питите пилото и част от прашеца са покрити с плесенен налеп, прегледът се преустановява, а проверяващият поставя върху устата и носа си навлажнена марля от няколко ката и след това продължава огледа на питите.

Умрелите ларви (между тях няма живи) са разположени на островчета близо до прашеца, като са покрити с плесенен налеп с различен цвят в зависимост от вида на аспергилуса – жълтозелен, черен, бял, кафяв.
Когато се опитаме да извадим мумифицираната ларва тя трудно се отделя от килийката и прилича на безформено камъче (каменно пило), което е много твърдо и не може да бъде разтрошено както умрялата ларва при варовитото пило.
Болните пчели отначало проявяват безпокойство, напускат гнездото и пълзят пред кошера и по прелката. Опитват се да летят, но не могат, трепкат с крилца и крачка и напълно се парализират. След смъртта си те изсъхват, като между главата и гърдичките, коремчето и между коремните членчета се наблюдават пръстенчета от плесенен налеп, чийто цвят зависи от аспергилусния вид, причинил аспергилозата.

За проявление на аспергилозата също са необходими предразполагащи фактори, като най-важни от тях са:
– заболяване на растенията в района от аспергилоза;
– продължителни валежи и влажни райони;
– понижена температура в гнездото (30-32ОС);
– повишена влажност в гнездото;
– стари майки със слабо проявено хигиенно поведение.
За предотвратяване на болестта пчеларят трябва да поддържа силни пчелни семейства на пчелина и да отстрани или сведе до минимум всички предразполагащи развитието на болестта фактори:
– да отстрани влагата;
– да стесни и подхрани пчелните семейства;
– да подменя майките с качествени с високо хигиенно поведение;
– да осигури качествени запаси от мед и достатъчно количество прашец на пчелните семейства;
– да води борба срещу другите заболявания (вароатоза, нозематоза) и отравянията по пчелите и пилото;
– да подаде със сиропа “Фунгисан” в посочените при аскосферозата дози.
Питите със заразеното пило се отстраняват и изгарят, а силно засегнатите пчелни семейства с умряло пило в повечето пити, се унищожават. Кошерите и инвентара се дезинфекцират чрез обгаряне. Запазените пити (без плесенен налеп) се дезинфекцират с 4% разтвор на формалин или с мравчена киселина (60%). Медът и прашецът, произхождащ от болните пчелни семейства са непригодни за консумация от човека.

За да може пчеларят правилно да се ориентира дали се касае за варовито или каменно пило той трябва да знае някои основни разлики между двете заболявания (виж таблицата).
Ролята на пчеларя при отглеждането на пчелните семейства има голямо значение за проявлението на микотичните заболявания по пчелните семейства. Правилното отглеждане, осигуряване на качествени медови запаси и достатъчно количество белтъчна храна, редовна смяна на майката е гаранция за предпазване на пчелните семейства от микотични зaболявания.

Ст.н.с. Калинка ГУРГУЛОВА

Източник: Пчеларски Вестник