В този брой на вестника трябваше да има продължение на темата за пчеларските травми и лечението им и започвайки с писане на материала за “топлинен удар при работа на пчелина” установих, че интересуващите се от прилаганене на пчелеужилвания при заболяване от множествена склероза изведнъж се увеличи. Понеже имам опита от предишни години (при отговаряне на техни читателски въпроси) смених в последния момент темата, за което се извинявам. Когато дойдат новите горещини и главното, когато има много мед и пчеларят работи от “изгрев до залез” на слънце, непременно ще донапиша този проект. А болните от МС и техните семейства са организирани, споделят си постоянно “нови” видове лечения, заслужават уважение поради естеството на заболяването им и волята, която полагат, за да се лекуват сами.
За по-широката читателска аудитория накратко ще спомена основните клинични изяви на това налагащо специални грижи заболяване. Множествената склероза /МС/ е коварно заболяване, което атакува основно нервната система. Представлява демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, съпроводено с прояви от страна и на периферните нерви. То е автоимунно заболяване, при което организмът започва да образува автоантитела към собствената си тъкан, в случая миелиновата обвивка на нервните проводници в мозъка. Така оголени нервните импулси не могат да се провеждат нормално, “дават на късо” и клинично това се проявява с множество типични неврологични проблема и натрупването на т. н. плаки на демиелинизация. Настъпва преди всичко в младата възраст и симптоматиката се определя от малки огнища на демиелинизация в бялото вещество на цялата нервна система, задължително доказани с магнитно-резонансна томография. Колкото по-застъпен е миелинът в дадена област, толкова по-голяма е възможността тя да бъде засегната от демиелинизация.
Към МС насочват неврологичните симптоми, които се появяват в разстояние на няколко дни и които могат също така след няколко дни или седмици да изчезнат напълно. Ранните симптоми продължаващи 2-3 дни са: слабост или скованост на крак или ръка, сетивни нарушения с краткотрайни епизоди на изтръпване на крайник, краткотрайно влошаване на равновесието със световъртеж и замайване, влошено зрение или двойно виждане, новопоявила се несръчност. При напреднала МС се отбелязват органични промени в личността с намалена самокритичност и неадекватна еуфория (приповдигнато настроение). С напредване на болестта честотата на пристъпите прогресивно нараства, но има съобщения за дългогодишни ремисии (запазване на едно и също задоволително общо състояние).
Поради факта, че не е открита причината за това тежко и водещо до инвалидизация страдание е прието при пристъп на заболяването да се прилагат мускулно кортикостероиди. Има различни терапевтични схеми от около 1 грам дневно Метилпреднизолон за около 5 дни.
С пчелната отрова се постига сходен ефект. Пчелната отрова има доказа стероиден противовъзпалителен ефект чрез стимулиране на хипофизо-надбъбречната система и освобождаване на кортизол. При повторно пчелоужилване плазменият кортизол се повишава и се задържа на високо повече от месец. Това е така, ако централномозъчните структури регулиращи функцията на хипофизата не са засегнати от МС. В полза на пчелоужилванията е факта, че мелитинът и апаминът от пчелната отрова имат и потискащ ефект върху имунния отговор чрез стимулиране на хипофизо-надбъбречната система. Критиците на това лечение се аргументират на този факт, че не се знае как реагира организма на чуждогенно дразнене. И в същото време постоянно се изтъква, че не знем почти нищо за причината на самата болест, не знаем дали “модерната в момента схема с интерферон” е правилна и дали след година няма да я отричаме тотално, а се отрича нещо, което пациента сам го желае.
Винаги съм съветвал тези болни да се консултират и диспансеризират от невролог, да се прецени дали са подходящи за интерфероново лечение от специализираните неврологични комисии към всички университетски болници. Да не се отделят от пътя за лечение на това страшно и в голям процент инвалидизиращо заболяване и да използват всички възможности, които дава НЗОК. Старая се да давам отговор на въпроси на болни, които (и без да ги интересува моето мнение) сами си правят пчелеужилвания. Дори преди години по телефона пациент ми разказа, че си правел толкова ужилвание колкото пчели успявал да си хване на ливадата и в гората, защото си нямал свои кошери. Дали е по-добре пациентът да има информираност за някакви осреднени и нетоксични дози или да го оставим да експериментира сам? Та този пациент беше стигнал до 80-90 уловени и последващо ужилили пчели. А ами ако друг е “по-работлив” и достигне леталните 500 еднократни пчелеужилвания в желанието си да се излекува? Винаги при болните от МС се засилва чуството на тъга, особенно след курс с Интерферон бета-Ib. Защото всички правещи си сами пчелеужилвания са задължително в пристъпно-ремитентна или вторично-прогресивна форма на болестта. И те вече желаят излекуване, а не по-малко, по-леки и с по-голям интервал пристъпи водещи по-бавно до инвалидизация. Смятам, че не можем да ги корим, особенно ако са изпитали всички нежелани реакции, които едно стандартно лечение носи.
Прави се биологична проба с пчелна отрова и ако болния не е чувствителен (не е алергичен) може да се започне с пчелоужилвания. При липсата у нас на стандартизирани препарати с пчелна отрова за мускулно приложение този най-стар метод е единственият, който се използва и в апитерапивтични центрове. А и при директното пчелоужилване непосредствено се внасят всички съставки на отровата в тялото на болния. Методът е лесно приложим, работи се с микродози от едно пчелно ужилване, а самото пчелно жило е стерилно. Мястото на пчелоужилванията може да се осъществи в биологично активни точки или точки по хода на увредените нерви. Те започват с две ужилвания първия ден, 4 на втория, 6 на третия, 8 на четвъртия а от петия до 21-25 ден по 9 ужилвания. Средно се осъществяват 250-300 пчелеужилвания на курс.След 6 месеца повторете курса. Желателно е тези курсове да съвпадат с естествената биология на пчелното семейство. Примерно пролетта – месец март и евентуално м. септември.
Автор: Д-р Евгени Петков Източник: Пчеларски Вестник
