„Ако си в състояние да излекуваш болния с диета, не му давай лекарства.“
Исаак бен Солейман Ел Израили (900 г.) Още първобитните хора са познавали лечебните свойства на меда. Много от тях са описани преди 3500 г. в папирусите на древноегипетския календар.
В древния Египет медът е заемал почетно място сред най-ценните храни и лекарства. Най-старият паметник на египетската медицина е папирусът „Книга за приготвянето на лекарства за всички части на човешкото тяло“, написан преди 3500 г. и разшифрован от Георг Еберс. Тя съдържа много рецепти, в състава на които медът заема основно място. В папируса на Еберс е посочено, че медът помага при лекуването на стомашно-чревни, бъбречни, очни, хирургически и др. болести, и може да се прилага във вид на мази, пластири, компреси, отвари и пилюли. Описани са и случаи на рак на стомаха и други тумори, които се препоръчва да се лекуват с напитки с мед, а повърхностно разположените – с компреси с мед. При затруднено отделяне на урината са препоръчвали студени пилюли, съдържащи мед. При очни тумори (вероятно стафилома на роговицата) се е употребявало лекарство, в състава на което е включван и мед.
Медът е имал широко приложение в хирургията и по-специално при лечението на рани, което е описано в друг египетски папирус, разшифрован от Едвин Смит. Най-важните и широко прилагани лечебни средства в древния Египет са били плодовете, медът, оцетът и млякото.
Сведения за употребата на меда и восъка с лечебна цел намираме и в древнокитайската книга „Описание на растенията и тревите на бога на плодородието“, в която е написано следното: „Медът оздравява вътрешните органи, придава сила, намалява треската. Продължителната му употреба усилва волята, придава лекота на тялото, запазва младостта, продължава живота.“
В най-древният паметник на индийската медицина Avop-Bega („Книга за живота“) и в законите на Ману е посочено, че човешкият живот може да се продължи до 500 и повече години с помощта на елексири и диети, в състава на които влизат медът и млякото. В Индия пчелният мед се прилага от дълбока древност като лечебно средство, особено при отравяния с растителни и животински токсини. Медът е прилаган не само с лечебна цел при най-различни болести, но представлява важно общоукрепващо средство. Древноиндийското лекарство, наречено алтерандия и приготвяно главно от мед е доставяло на хората удоволствие и е запазвало младостта им. Медът е участвал в състава на свещената „напитка на безсмъртието“, която по подобие на гръцката амброзия се е славела като най-силното укрепващо организма средство.
В древността от телата на убити пчели, сварени в меден разтвор, или от пепелта, получена при изгарянето им са правели лечебни чайове. Те са били прилагани при лекуването на стомашно-чревни болести, менструационни смущения, стерилитет, очни болести, зъбобол, косопад и др.
Преди 5000 – 6000 г. древните жители на Северна Америка – индианците употребявали пчелния мед не само като храна, но и като лечебно средство при рани, за бързо възстановяване след тежки заболявания.
В Месопотамия беше открит храмовият архив в Нибру, който като обиталище на бог Енхил към средата на III хил. пр.н.е, е бил религиозна столица на шумерите. В текстове с митологично съдържание, написани с клиновидно писмо върху глинени плочки, бяха намерени описания на много от лечебните свойства на меда, известни и днес. В шумерския епос, който се отличава с поетична мощ, синът Нана се обръща към баща си, главният бог Енхил, с думите:
„Татко мой, който си ме отгледал, дай ми в нивите зърно, дай ми в каналите риба, дай на лозята и градините мед и вино, даряващи с живот дълговечен …“ Боговете, обитаващи древния Олимп, не случайно са се хранели с нектар, който ги дарявал с безсмъртие и вечна младост.
В древността влиянието на религията върху медицината е било огромно. На болестите се е гледало като на бич божи, а най – висша форма на лечение били молебствията и жертвоприношенията. Сред предметите, използвани при жертвоприношенията, основно място заемал медът.
Най-висока степен на развитие древната медицина достигнала в Гърция и Рим. Не случайно медицинската терминология в лечебните школи в древна Гърция се използва и до сега. Школата на о-в Кос се слави с Хипократ /460-377 г.пр.н.е./, знаменит лекар, мислител, реформатор и учен. Той обръща внимание в съчиненията си върху тонизиращия ефект на меда при много болести. Медът според Хипократ притежава обеззаразяващ и отхрачващ ефект, придава на лицето хубав тен, има лечебно действие при чернодробни и стомашно-чревни заболявания и удължава живота.
Съществува легенда, че на гроба на Хипократ се бил заселил рой пчели, чиито мед е лекувал детски болести.
Гръцкият учен Диоскорид преди около две хиляди години е препоръчвал меда при стомашно-чревни болести, инфектирани рани и фистули.
Великият философ Арисротел (385 – 322 г. пр. н. е.), наричан с основание „слънце на древното пчеларство“ е вярвал, че медът притежава особени свойства, които влияят изключително благоприятно на човешкия организъм.
Гален /II в. пр.н.е./, най-известният римски лекар и философ, е препоръчвал пчелния мед като лечебно средство с многостранно действие /при отравяния, рани, възпаления на устната лигавица и др./. Той е бил убеден, че редовната употреба на мед е причина за дълголетието.
През мрачното средновековие класическите постижения на древната медицина не били забравени. Александър Тракийски (525 – 605 г. ) препоръчвал меда съобразно хипократовият цитат „Contraria contrarius“ (противоположното се лекува с противоположно) като слабително средство, а също и при болести на дихателните органи, черния дроб и бъбреците.
Според Мохамед (570 – 632 г. ) излекуване може да се постигне по три начина: с мед, чрез обгаряне и чрез нанасяне на повърхностни кожни разрези.
Известният таджикски учен и лекар Авицена в труда си „Канон на лечебната наука“ отбелязва: „Медът укрепва душата, придава бодрост, подпомага храносмилането, възбужда апетита, облекчава отхрачването, запазва младостта…“ Според него всеки човек над 45 години трябва системно да употребява мед – най-добре с орехи.
В канона са събрани десетки рецепти, в състава на които влизат пчелен мед и восък. Ето как Авицена описва лечебният ефект на „лекарствената кашица на философите“, приготвяна с мед: „Тя е полезна при излишък на слуз, укрепва душата, придава бодрост, улеснява храносмилането, облекчава уригването, възвръща апетита, запазва младостта, усилва и възстановява паметта, обостря разумът, развързва езикът…“ Според Авицена медът притежава абсорбиращи свойства, поради което при лекуването на рани препоръчвал прилагането на медени питки с пшенично брашно без вода, наречени „тапитма“. Питките се прилепвали към раневата повърхност и до появата на нормална тъкан се сменяли след всеки 12 часа. Според него медът е полезен и при лекуването на дълбоко лежащи замърсени язви.
В Русия лечебното действие на меда се прилага широко както в народната, така и във ветеринарната медицина. В старинните руски ръкописни лекарственици има рецепти както с чист пчелен мед, така и в съчетание с някои лекарствени растения /мак, лук, чесън, хмел, лайка и др./.
В началото на XII век бил написан трактатът „Алима“, в който специална глава, наречена „Хигиена на храненето“ е посветена на пчелния мед. Автор на тази оригинална ръкописна книга била руската народна лечителка Евпраксия. Тази книга се намира в библиотеката на Лоренцо Медичи в Италия. В „Царствената книга – летопис за царуването на Йоан Василиевич“ пише, че великият княз Василий Иванович /1534/ дълго е страдал от „гнойна болест на бедрената свивка“ и бил лекуван успешно с „медна питка, прилепена към нея“. В старинните руски летописи съществуват много рецепти за лекуването на рани с чист мед или в смес с животински и растителни мазнини.
Вековната практика е показала неоспоримите достойнства на меда като превъзходно лекарство. Пчеларството е било основен поминък по славянските земи, а медът и восъкът – средство за търговия с Византия, Дубровник и Италия. Народната медицина изобилства от рецепти за лекуване на най-различни страдания /“благ мехлем“ при лекуване на рани и ожулвания, лечебни чайове при простудни заболявания и кашлица и др./, в които медът заема главно или единствено място. Ето някои от тях:
При простудни заболявания се препоръчва гръден чай с мед, чай от ружа /1 супена лъжица на чаша вода/ с мед 3 пъти дневно /тази рецепта се прилага и при възпаление на пикочно-половите пътища/. Отхрачващ ефект има отварата, приготвена от корените на девесил /1 супена лъжица нарязани и раздробени корени на чаша вода/, която след 10-минутно кипене се филтрира, прибавя се супена лъжица мед, разбърква се и се прилага три пъти дневно по 1 супена лъжица един час преди хранене.
Чай, приготвен от дъбови листа, кори и жълъди с прибавка на мед има лечебен ефект при стомашни, белодробни и чернодробни заболявания.
Липов и ягодов цвят по равно служи за приготвяне на чай, предизвикващ изпотяване. Липовият чай с мед оказва благотворно действие при много болести, особено ако медът е липов. Той способствува, за очистване на бронхите от храчки и дава добри резултати при грипоподобни състояния.
Чай от листа на боровинки /20 г листа на чаша вода/ с мед се препоръчва при ревматизъм, подагра и камъни в бъбреците.
Кромидът с богатото си съдържание на витамини и минерални соли и с изключително силната си бактерицидна активност, дължаща се на фитонциди е чудесно средство за лекуване на респираторни инфекции, особено ако е комбиниран с мед. Ето една изпитана рецепта: към 1 л. вода се прибавя 0,5 кг лук, 50 г мед и 40 г захар и сместа се вари половия час на слаб огън. Охладената отвара се излива в бутилки и се запушва плътно. От нея се пият дневно 4-6 супени лъжици.
Отвара или сок от лук, смесени с мед, се използуват за гаргара 4 – 6 пъти дневно. При простуда е полезна употребата на настърган лук с ябълки и мед или луков сок с мед по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно.
Лимонов сок с мед, разреден в чаша вода, има благотворно въздействие при безсъние, нервна възбуда и хипертония. Този сок се приготвя в момента. В чаша с минерална вода се изцежда половин лимон и се разтваря чаена лъжичка висококачествен мед. Сокът е не само полезен, но и много приятен.
Ментата е билка с подчертан ефект при кашлица и респираторни инфекции. Употребява се във вид на чай или настойка, подсладени с мед. Ментата може да се свари с мляко и да се подслади с мед, при което ефектът е още по-добър.
Сок от ряпа с мед се цени високо в народната медицина и се прилага като профилактично и лечебно средство. Редовната употреба на този сок предпазва от атеросклероза и от камъни в бъбреците. Медов сок се получава лесно ако издълбаем средната част на няколко репи и ги напълним с мед. След 3-4 часа сокът е готов. Възрастните, които кашлят, могат да изпият по 2-3 супенш лъжици сутрин и вечер, а децата по една чаена лъжица. При ревматизъм болките в ставите се облекчават, ако ги мажем със смес от чаша мед, чаша и половина сок от ряпа, половин чаша ракия и чаена льжичка сол.
Друга комбинация с добър лечебен ефект при респираторни инфекции е сокът от хрян с мед. Добър резултат дава и чаша топло мляко с лъжица мед 2-3 пъти подред. Ако медът е липов необходимо е болният да остане на легло, тъй като скоро след приема ще се изпоти.
При сърдечни заболявания медът е полезен в малки дози /по 50 г на ден/, комбиниран с подхранващи лекарства. Медьт потенцира лекарствения ефект на сърдечните лекарства и подхранва сърдечня мускул поради високото съдържание на глюкоза и други лесно усвоими моно- и дизахариди.
Медолечението в отделни случаи може да причини у пациента алергия. Тя се проявява най-често скоро след консумацията на мед и се изразява в отпадналост, тежест в стомаха, повдигане, а понякога – и с повръщане. У някои пациенти се появява кожен обрив или пристъп на бронхиална астма. По-често храносмилателната алергия се проявява при децата.
Медотерапията не е само история – тя широко се прилага и днес. Масово се използва льжица мед в чаша вода преди лягане при безсъние или при преумора.
В домашна или в поликлинична обстановка широко разпространение добиха инхалациите с мед. Особено е благоприятен ефектът от инхалации с мед в курорти с мек климат, съчетани с балнеолечение. В България такъв курорт е Кюстендил.
Практическите наблюдения показват, че дневната доза пчелен мед за дете е 30 г, а за възрастен човек – 100-200 г, разделени на три приема. Повишаването на дозата води до нарастване на кръвната захар, което затруднява инсулиновата дейност в организма.
Особено полезно е приемането на 100 г мед дневно от стари хора. След 6-месечно профилактично третиране на хора на възраст от 75 до 86 г. е констатирано подобряване на съня у всички участница, както и прилив на сила и добро настроение, нормализиране на уринирането и т.н. Нивото на холестерола намалява с 20%.
Медът е много ефикасно средство, подтискащо никотиновата интоксикация при пушачите. Като се има предвид, че тютюнопушенето намалява продължителността на живота средно с 5 години и предразполага към респираторни инфекции и рак на белите дробове, ясно е колко е важно пропагандирането на употребата на мед от пушачите.
Доц. д-р Янаки КАРАДЖОВ
