ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАБОТА С ЛАНГСТРОТ-РУТ

927

Биологично обоснована технология за работа с кошер „Лагстрот-Рут“

Технологията за работа с многокорпусния кошер (Лагстрот-Рут) и до сега се характеризира с голямо разнообразие. Тази система кошери действително има много предимства при практикуване на професионално пчеларство, защото позволява да се оперира с цели корпуси, а не с отделни рамки, което улеснява пчеларя и е много важно при отглеждането на повече пчелни семейства.

Кошера позволява да се поставят корпусите или да се разместват в най-различни варианти. От друга страна при рязкото увеличаване обема (силата) на пчелното семейство, както и при силна паша, за да се избере определен вариант на поставяне или разместване на корпусите е необходимо много добре да се познават биологичните процеси, които настъпват в пчелното семейство при увеличаване по един или друг начин на обема на гнездото. Има дори изследвания, които показват, че различните раси пчели реагират различно на заселването им в многокорпусен кошер. Така например кавказките пчели усвояват неохотно новите корпуси поставени отгоре, понеже в миналото са живели в дупки по скалите и са привикнали да живеят на много пити, но с малки размери. Краинските пчели , каквито би трябвало да бъдат и тези, отглеждани в България, са се приспособили да живеят в хралупи на дърветата, което позволява да имат не много, но по големи пити. Поради това нашата местна пчела по-лесно се приспособява към такова жилище.

Съществуват обаче и други проблеми, за които пише още през 1969 год. големият руски изследовател проф. Г. Таранов. Това е свързано със сравнително студеното време през ранна пролет и пчелното семейство трябва да бъде събрано в един корпус, дори когато е зимувало на втори корпус. В един корпус за семейството се осигуряват по-благоприятни температурни условия отколкото в два. Разликата между температурата в горната и долната част на питите в този кошер е много малка, за разлика от системата „Дадан-Блат“ и при използване само на един корпус през ранна пролет пчелите отглеждат с 10-12% повече пило.

В един корпус има достатъчно място за 8-10 кг храна и за пилото, дори когато майката снася до 1500 яйца дневно, но това през ранна пролет се случва рядко. Поради това няма никаква необходимост да се бърза с поставянето на втори корпус.
Вторият корпус трябва да се постави, според Таранов, върху първия, когато в него (в първия) всички пити са запълнени с пило и пчелите плътно покриват всичките рамки. Вторият корпус трябва да бъде „хранителен“ т. е. да съдържа добре изградени пити и около 6-8 кг мед в тях. Когато медът е малко в питите се налива гъст захарен сироп. Наличието на храна осигурява бързо преминаване на пчелите във втория корпус и ще гарантира бързото му усвояване. Това ще принуди и майката да напусне препълненото гнездо, където всички пити са заети с пило, мед и прашец и да отиде на питите във втория корпус, където има свободни пити с подготвени килийки за яйцеснасяне. Своевременното поставяне на втория корпус (но не прибързано) винаги води до увеличаване на снасянето на яйца.

Опитите на Таранов в Русия категорично показват, че вторият корпус трябва да се поставя само върху първия, но при осигурена храна в него. Поставянето му отдолу дава по-лоши резултати.

При благоприятни условия след две седмици почти всички пити от втория корпус са запълнени с пило. Тогава се поставя третия корпус, в които има пет празни восъчни пити и пет рамки с восъчни основи, поставени през една. Затова той се нарича строителен. При това корпусите, които вече са усвоени от пчелите си сменят местата (виж фигурата) долният става горен, а горният – долен. Третият нов корпус се поставя в средата между тях. Такова разместване на корпусите предизвиква нарушаване на целокупността на гнездото. Майката е принудена за втори път да премине върху питите на втория корпус (новия), където върху свободните пити има добри условия за яйцеснасяне. Наново се повишава яйцеснасянето с 11 до 23%. Поставянето на новия корпус между двата стари подбужда пчелите за по активна дейност – отделяне на восък, строеж на пити и отглеждане на пило, и намалява предразположението на пчелите за рояване.

През времето, когато майката снася яйца в питите на средния корпус голяма част от килийките на горния корпус се освобождават от пилото. Правилно поставения трети корпус заангажира майката и пчелите с работа за не по-малко от 20-25 дни, през което време не е нужно преглеждане на семейството.

Поставянето на четвърти корпус зависи от времето и продължителността на пашата. Когато се очаква паша след 20-25 дни от поставянето на третия корпус, то корпусите се преустройват в обратен ред: най-горният се поставя на мястото на най-долния, а той на мястото на най-горния, а под него новия четвърти корпус, в които има изградени празни пити.

В най-долния корпус пило почти не е имало и той поставен най-горе обезпечава семейството с необходимата площ от пити за складиране на меда. При такова разместване (пилото долу, празни пити горе) семействата имат най-благоприятни условия за интензивен медосбор.

При достатъчно обилна паша пчелите запечатват медовите пити в най-горния корпус и почти го напускат, за да съсредоточат работата си върху питите на новия корпус, поставен под най-горния. Когато пашата е такава, че осигури над 50 кг мед под двата горни корпуса се поставя пети, също с празни изградени пити.

През есента се оставят два корпуса – един с пило и един с мед. Всички останали се снемат. Доказано е, че пчелите зимуват по-добре на по-високи пити, където може да имат храна за цялата зима, за да е високо гнездото, семействата трябва да се оставят на два корпуса. Това е показал и световният опит.

Разработена от проф. Г. Ф. ТАРАНОВ

Източник: Пчеларски Вестник