ПРОЛЕТНО ПОДХРАНВАНЕ НА ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

3381

По въпроса за пролетното подхранване на пчелното семейство отдавна се водят спорове. Въпроса е дали да се подхранва и ако се подхранва от кога да започне то? За да се отговори на този въпрос следва да се различават ясно две потребности от подхранване. Първата е свързана с осигуряването на достатъчна храна за пчелното семейство, което следва да се осигури още от есента при зазимяването на пчелното семейство. Това са така наречените минимални зимни запаси от 8-10 кг мед които да осигурят нормалното зимуване на пчелното семейство. По една или друга причина, ако такова количество не се осигури то се налага още рано през пролетните месеци пчелното семейство да бъде подхранвано за да успее да презимува. Известно е, че през ноември и декември, когато пчелите са образували кълбо в кошера, консумацията на пчелен мед е около 1 кг на пчелно семейство за един месец. През м. януари обикновено майката извършва първото яйцеснасяне върху малка площ на питите в средата на пчелното кълбо. Появява се първото пило. Температурата около отглежданото пило се повишава до 34-35°С и заедно с това се увеличава количеството на консумираният от пчелите мед. Друга особеност на пчелите когато са в пчелното кълбо, че те се движат от долу на горе и консумират само меда, които е над кълбото. Щом достигнат до горният край на пчелните пити пчелите от кълбото умират от глад, независимо, че в питите в страни от кълбото може да има мед. Това налага още през есента запаса от мед да се осигури да заема по-голямата част от питите с зимуващите пчели. В случай, че количеството на медения запас през есента е недостатъчен, или е разположен в тесни ивици в горният край на пчелните пити, то, за да не загинат от глад пчелите още през януари се нуждаят над кълбото да имат шапка от храна. Важно е при зазимяването да се осигури не само храна като количество, но и да заема определено пространство върху пчелните пити, около които ще се формира пчелното кълбо.

Това е първото подхранване, което следва да се осигурява при зазимяването на пчелните семейства с недостатъчна храна още през есента. Много по-доброто решение е да се осигури достатъчно храна още през есента, при зазимяването, която да позволи до м. март пчелният кошер да не се отваря и да не се разхерметизира.

Втората необходимост от подхранване е свързана с пролетното развитие на пчелното семейство и стимулирането на майката да яйцеснася, за да може по време на първата главна паша пчелното семейство да е силно и да събира максимални количества нектар и цветен прашец.

В процеса на еволюцията медоносната пчела се е развивала в тясна зависимост от медоносната растителност. За да може да уцелява тя се е приспособила през зимата когато се консумира събраната през лятото храна в кошера да има по-малко пчели. При зимуването в пчелното семейство има 20-30 хиляди пчели. През пролетта числеността на пчелите в пчелното семейство се увеличава и те към главният медосбор достигат 60-80 хиляди броя.

Установено е, че за да се стимулира развитието на пчелното семейство и яйцеснасянето на майката е необходимо през пролетта да се осигури подхранване със захарен сироп или с пчелен мед. На базата на наличните хранителни запаси, на подаваната чрез подхранването храна и на приноса от цъфтящата по това време растителност пчелите отглеждат пило и развиват пчелното семейство. Много важно е да се определи кога следва пчеларя да започне пролетното подхранване за развитие, тъй като ако се развият по-рано пчелните семейства, то може да се появи рояване, а ако се закъснее може да се изпусне първата главна паша. Кои са показателите, които следва да вземем предвид за опрeделянето на срока за пролетното подхранване?

Първо следва да се определи времето за началото на главната паша около пчелина. В зависимост от надморската височина и климатичните условия за всяка година този срок е различен. На базата на своя опит и наблюденията от други години пчеларя следва да определи този срок. След това се извършват следните изчисления: За излюпването на една генерация от пчели работнички е необходимо 21 ден. След като се излюпят пчелите работнички веднага не извършват събиране на нектар и цветен прашец. Известно е, че до шестият ден след излюпването си младите пчели работят в кошера по почистването на килийките. Те са чистачки. След тази възраст се развиват и укрепват техните Слюнчени жлези и те започват да произвеждат пчелно млечице. Те стават кърмачки до 12 тия ден от излюпването си. След това се развиват техните восъчни жлези и те стават строителки на восъчните пити. Това продължава до 18-20 ден от излюпването им. Едва след тази възраст те са в състояние да излизат и да стават събирачки. От времето когато те са били яйце са минали вече 40 дни. Освен това през пролетта както е известно зимните пчели, които са били 20-30, а в някои случаи и до 40 хиляди умират и те се заменят с нови вече летни пчели. Майката по това време може да снася до 2000 яйца на денонощие. За да се подменят зимните пчели с летни са необходими също още около 20 дни. Така, че изчисленията показват, че за да се получат по време на главната паша пчелни семейства с численост около 80 хиляди пчели, голямата част от които да са събирачки и да могат да оползотворят отделящият се нектар и цветен прашец са необходими около 50-60 дни. Това показва, че подхранването за стимулирането на майката следва да започне около 2 месеца преди главната паша. Ако акацията, която най-често е първата, а в някой случай и единствената, която осигурява главната паша започва да цъфти около пчелина около 5-10 май, то подхранването за стимулирането следва да започне около 5-10 март.

Използването на тези разчети в голяма степен помагат на пчеларя да започне своевременно и да извърши добре пролетното развитие на пчелните си семейства.

Автор: Проф. д-р Георги Цанков       Източник: Пчеларски Вестник