ПРЕДИМСТВА НА КОШЕРА ФАРАР

643

Заслугата за появяването на тази система кошери е на американеца Ц. Л. Фарар. Разработвайки технологията за работа с корпусните кошери той започва да използва магазините на стандартния Дадан-Блатов кошер и като плодник. Тази технология се възприема от все повече пчелари, а фирмата „Дадан и синове“ започва серийното производство на Фараровия кошер във вид на корпусчета с по 10 магазинни рамки. Така се появява нов тип корпусен кошер, който се смята за един от най-модерните в момента.

Когато се говори за размерите на кошера на Фарар трябва да се отбележи, че той не е включен в нашия държавен стандарт, поради което съществуват различни размери на корпусчетата или наставките. Всички такива кошери се наричат фарарови. По данни от съществуващата у нас литература повечето български пчелари използват оригиналните размери на Фарар, които (закръглено при превръщането от инчове) са: височина на корпуса 160 мм, дължина 504 мм и външна ширина 412 мм. Рамките са с размери 435 на 160 мм. От посочените размери се вижда, че Фараровия кошер има оригиналните размери на Лангстрот-Рутовия с изключение на височината на корпуса и рамката. Затова някъде е наричан Лангстротова две/третинка. Всяка наставка от кошера на Фарар, без значение дали се използва като плодник или магазин, има на предната си стена кръгъл отвор-прелка с диаметър 25 мм. Съставна част на кошера е и Ханемановата решетка, която е с размери на наставката.

Фараровия кошер има много предимства пред другите системи кошери и се смята, че ако той се използва от пчелар, прилагащ съвременните методи на пчеларстване могат да се получат най-високи добиви с най-малко разход на труд.

Основното предимство на кошера на Фарар е, че той е лек и удобен за работа – наставките му са по-малки и по-леки както от плодниците, така и от корпусите на Лангстрот-Рутовите кошери. При това корпусчетата се разменят лесно и безпроблемно, като със смяната на местата в плодниковия дял на кошера се активизира полезната работа на пчелното семейство. Друго предимство е, че при разширяване с цяла наставка микроклимата в пчелното гнездо не се нарушава, което има голямо значение през пролетта. Съществено преимущество на Фараровия кошер е и това, че ниските му рамки са по-прегледни и удобни за работа. Също така поради малката височина на рамките пчелите бързо и качествено изграждат восъчните основи и питите много по-рядко се деформират. В тези рамки пчелите не могат да складират голям венец от мед над пилото. Това има голямо значение тъй като така не се ограничава по-нататъшното развитие на семейството и не се предизвиква роево състояние поради блокиране на пилото. Ниските рамки са много удобни за добиване на монофлорен мед дори и при по-слаба паша, подходящи са и за добиване на мед на пити.

Фараровите кошери са много подходящи за майкопроизводство, тъй като в кошера има много рамки с пило на различна възраст. Удобни са и за пчеларстване с две пчелни майки, което има голямо значение за местностите с интензивни паши. За тази система не е проблем оползотворяването на обилните паши, което става чрез поставянето на достатъчно на брой корпусчета (3-4 наставки за плодник и 4-5 за магазин в зависимост от пашата). При това в магазинните наставки питите не се свличат и смъкват, независимо от високата температура на въздуха и напълнеността им с мед. В ниските рамки медът узрява равномерно и пчелите бързо го запечатват, а свалянето на восъчните капачета става лесно и бързо с електрически нож.

При практикуване на подвижно пчеларство рамките в корпусчетата се клатят много по-малко по време на пътуването, което намалява стреса и загубите.

От всичко изложено дотук се вижда, че кошерът на Фарар действително е модерен корпусен кошер тъй като е подходящ за работа при всички видове паша и при всякакви климатични условия. За успешното му разпространение у нас обаче е наложително скоро той да се въведе като български държавен стандарт, за да отпаднат споровете около размерите на отделните му елементи.

Автор: Гл. ас. д-р Иванка Желязкова – Аграрен факултет при Тракийски Университет, н. с. д-р Йордан Христов – Институт по Животновъдни науки, секция „Специални отрасли“

Източник: Пчеларски Вестник