ОТ КАМЕННАТА ХРАЛУПА ДО ПОДВИЖНАТА РАМКА

63

Научните изследвания и находките в Бьомен, във Франция (Екс-ан-Прованс – б. пр.) и в Рандекен Маар при Шоп-флох на Швабския Алб дадоха възможност да се установи, че възрастта на познатата ни медоносна пчела е поне 25 милиона години (за сравнение Homo sapiens съществува от около 100 000 години), въпреки че в тогавашния си вид тя малко се е различавала от живеещите днес медоносни пчели.
Човекът бързо се научил да извлича полза от дивите пчели, живеещи първоначално във високи дървета, скални пукнатини и други предлагащи защита кухини, след като забелязал, че в обиталищата им има нещо хубаво за “прибиране”. Така в една пещерна рисунка в Бикорп близо до Валенсия, в Испания, на възраст около 12 000 години, може да се види заобиколена от пчели жена, която изважда пити от една скална кухина.
В културните центрове на Средния изток пчелните жилища в сухите, горещи и обезлесени райони вероятно са били гърнета, в които пчелните роеве са се заселвали без помощта на човека. Такива съдове са били правени от около 5000 години пр. н. е. Днес в Израел и Ливан за пчелни жилища все още се използват глинени стомни. Капакът на тези съдове може да се повдига при отнемането на меда.
Един от първите, които са се заели сериозно с изследване на пчелното семейство, е бил Аристотел (384 – 322 г. пр. н. е.). Той оборил схващането, че пчелите възникват от мъртви бикове. В Библията също става дума за продукта на пчелите – меда. В книга втора, глава трета, осми стих, Моисей казва, че Господ ще заведе народа му в една страна, където текат мляко и мед. В Древна Гърция виното и медът – поотделно или смесени – били признати за универсално лечебно средство; ето защо е трябвало пчелата да бъде изучена по-отблизо.
В средноевропейското пространство пчелата била горско животно – и все още е, доколкото и сега може да живее в гората. Като място за изграждане на гнездото, като жилище, можело да послужи кухо дърво или пън. Такъв пън е бил намерен във Велменмоор при Олденбург; датиран към 5-и до 7-и век сл. н. е. (Рутнер, 1977 г.). “Доставчик” на мед за човека били пчелните семейства заселили се в естествено възникнали дървесни хралупи. С течение на времето намираните в гората семейства станали достатьчни. Ето защо в дърветата били създадени изкуствени места за изграждане на гнезда, за да се предостави пространство за повече пчелни семейства.
През средните векове цайдлерите, както наричали тогава пчеларите, били на голяма почит. Техните занаятчийски сдружения и гилдии датират още от времето на Карл Велики. Те можели да носят оръжие, имали особени права, а също и собствена съдебна инстанция – Съдът на цайдлерите. Най-много се прочуло високо развитото пчеларство в Нюрнбергските гори. То се разпространило под същата или подобна форма и в други части на Германия и в цяла Европа. Цайдлерите практикували отглеждане на пчели първоначално в гората, а по-късно и по домовете. Местата за гнездата на семействата все повече се премествали от неподвижно израсналото дърво в отрязано, издълбано от човешка ръка дървено трупче. То можело да бъде премествано, поставяно близо до собственото жилище и грижите можели да бъдат улеснени (този тип кошери достигнали големи размери – повече от 1,5 м дължина; в България били известии под името стубели – б. пр.) Изкачването по дърветата вече не било необходимо. Бил създаден характерен тип кошер от дървено трупче в различии варианта и форми.

Стъпката към изработеното от слама, тръстика, камъш или пръчки пчелно жилище въвела една не така трудоемка форма на пчеларството; през зимните месеци било значително по-лесно изплитането на кошове, отколкото издълбаването на пънове. В различните части на Германия били създадени кошове, наречени още тръвни, с различен външен вид. Там е родината на камбановидните, заострените кошове, както и на обикновените сламени цилиндри, каквито се срещат в Тюрингия. В най-широко разпространената си форма сламеният кош се среща в ливадните области на Люнебург. Люнебургската тръвна с разположен отгоре входен отвор и до днес се употребява като пчелно жилище, макар и само за украса.
Следващ етап в развитието на кошерите представлява създаденият в Източна Прусия от Йохан Готлиб Каниц (1826 – 1899 г.) пръстенов кошер. Няколко изплетени от слама пръстена можели да бъдат поставени един върху друг. Цялата конструкция била завършена от капак, също от слама. Самият Каниц означил своя кошер като “кръгъл магазин”. Днес той все още е известен като кошер на Каниц. Както кошерът от дървено трупче, така и кошът от слама имали общия недостатьк, че не бил възможен нито кратък поглед, нито по-обстоен преглед на пчелното семейство, без да се разрушат изградените пити. Така за пчеларя оставали в тайна биологичните основи и закономерностите в пчелното семейство. Слепият пчелар от Швейцария Франсис Хубер (1750 -1832 г.) изобретил един вид кошер за наблюдение: “книжен кошер” на Хубер. Той се състоял от известен брой солидни рамки, свързани от едната страна като страници на книга. В тях пчелите изграждали своите пити. По онова време този кошер имал неоценима стойност за наблюдения, но бил прекалено неудобен за практическото пчеларство.
Елзаският свещеник Йоханес Дзирзон (1811 – 1906) проумял, че работата с кошерите от дървени трупи е много сложна. Ето защо той построил дървени кошери с неподвижен капак и неподвижно дъно, в който питите се закрепвали на дървени летви. Тъй като пчелите строят питите върху вертикални стени, при всеки преглед Дзирдзон трябвало да ги отделя с нож от стената. Неговият ученик, барон фон Берлепш (1815 – 1877), усъвършенствал носещата конструкция за питите като въвел нови три летви към използваната днес в целия свят рамка, която той представил пред обществеността през 1853 г. и така подготвил пътя за днешното модерно пчеларство. Първата рамка е въведена от П. Прокопович, 1814 г.
По този начин станало възможно пчелното семейство да се преглежда, без да се разрушават питите, което донесло нови знания, като например откритата от Берлепш партеногенеза, девственото размножаване. При една неспособна да лети майка от един от множеството роеве той наблюдавал снасяне само на търтееви яйца, които не биха могли да бъдат оплодени.
Откриването на рамката придобило ново значение когато майсторът-мебелист Йоханес Мееринг (1815 – 1878) от Франкентал в Реинплац успял да изработи от пчелен восък изкуствена основа за питите. Той я представил през 1858 г. в Щутгарт на една сбирка на германско-австрийските пчелари.

Последвало откриването на центрофугата за мед от майор Хрушка (1819- 1888), който през 1865 г. я представил в Брюн и пожънал въодушевени аплодисменти, като с това окончателно предопределил пътя на модерното пчеларство; голям бил приносът и на свещеника (доктор хонорис кауза) Фердинанд Герстунг (1860 – 1925) с откритието му, че пчелното семейство трябва да се разглежда като единен организъм.
Дзирдзон не само направил фундаментални открития, но и с изключителния си усет към практиката дал нови импулси за развитие, като конструирал най-разнообразни пчелни кошери. Неговите близначни, дву- и многоделни кошери проправили пътя за въвеждането на павилионната форма на пчеларството, която преживя изключителен разцвет в немскоговорящите страни.
Още 100 години преди Дзирдзон сериозно се поставил въпросът за обучението на пчеларите и техните наследници. Словенецът Антон Янша (1734 – 1773) открил по-конкретни зависимости при чифтосването на майката с търтеите. Този изключително надарен в областта на пчеларството човек направил и откритието, че на всяка пита с пило съществува определен ред в разпределението на меда, прашеца и пилото. Ненапразно през 1769 г. кралица Мария Терезия основала във Виена училище за развитие на пчеларството и назначила Антон Янша за негов ръководител. Но ранната му смърт само 4 години по-късно сложила край на преподавателската му дейност. Днес е сигурно, че този кратък период е бил от голямо значение за тогавашното пчеларство. Преподавателската дейност на Янша може да послужи за пример на много пчеларски училища.

Почти по същото време когато в Германия Дзирдзон построил първите си кошери с подвижни солидни рамки, в Америка Лоренцо Лангстрот (1810-1895) въвел подвижната рамка от съвременен тип. (Всички примитивни видове кошери се наричат неразборни и при тях питите са закрепени неподвижно към стените на кошера.) При съвременните рамкови – разборни – кошери питите се изграждат на подвижни рамки и може да се изваждат и да се връщат обратно в кошера, без да се повреждат. (б. пр.) Той не я използвал в кошер с неподвижно дъно и покрив, а в кошер с подвижен капак за работа от горната страна. Освен това направил фундаментално откритие, което дало тласък на бъдещото развитие: ако между стената на кошера и страничните части на рамката, както и между покривните дъсчици и горната част на рамките се остави разстояние от 6 до 10 мм, там не се извършва нито залепване с пчелен клей, нито изграждане на пити. Така рамките станали наистина подвижни. Подвижните пити се запазили и в магазинния кошер.
Въпреки че в Германия още от средата до края на XVIII век свещеникът Йохан Лудвиг Крист (1739 – 1813) се занимавал с магазинно производство, то потънало в забрава, вероятно заради авторитета на отец Дзирдзон и още по това време налагащата се тенденция към павилионно пчеларство.

В началото на 60-те години на XX век др. Сакс от Областната служба по пчелознание в Щутгарт – Хоенхайм доразви и популяризира магазинния начин на производство на отец Крист чрез хоенхаимския подвижен кошер и свързания с него начин на производство. Въз основа на дългогодишния си опит с днешния магазинен начин на производство съветникът по въпросите на пчеларството майсторът-пчелар ас. др. Карл Пфеферле от Унтермюнстертал стигна до извода, че единствената предпоставка за успешно пчеларство е съобразяването с естествените биологични особености на пчелното семейство (Пфеферле, 1977). За значителен прогрес в усъвършенстването на днешния магазинен (многокорпусен) начин на производство допринесоха резултатите от работата на проф. др. Ф. Рутнер, по-рано Оберурсел, в областта на селекцията, както и изследванията на проф. др. В. Щехе, Щутгарт-Хоенхайм, върху нозематозата. Благоприятно повлия и бързо прогресиращата промяна на пашата в Средна Европа поради унищожаването на плевелите в полетата с житни култури. Наложи се разширеното въвеждане на подвижното пчеларство като производствено-техническо мероприятие. Вертикалният кошер (при него обемът се увеличава на височина чрез прибавяне на надстройки, за разлика от хоризонталния кошер, или лежака, при който обемът се увеличава чрез добавяне на рамки настрани – б. пр.) улеснява този процес.
Рязко нарастващото от 1977 г. насам нападение на пчелните семейства от акара Варроа Якобсони (вароатоза) трябва да се разглежда като ново предизвикателство пред пчеларството.
Изучаването на мерките за борба и изследванията на развитието на акара в пчелното семейство и в бъдеще ще изискват огромни усилия. Досега обаче вниманието се насочваше предимно върху намирането на подходящи средства за директна борба, а с нея и за умъртвяване на акарите в семейството, но все повече се надигат гласове за търсенето на производствено-технически начини, които при химичната борба с акарите имат за цел главно да предотвратяват натоварването на питите с активните съставки на лекарственате средства.
Човекът превърна пчелата от свободно горско животно в полезен вид – тя така и не стана домашно животно (освен, разбира се, в юридически смисъл). Не е необходимо да я храним и да се грижим за нея всеки ден, но не можем и да я затворим напълно – ако пчелите от едно семейство не може да летят продължително време през пролетните, летните или есенните месеци, то със сигурност ще умрат. Ако стопанинът подсигури семейството по подходящ начин, той спокойно може да замине на своята триседмична почивка – пчелите нямат нужда от него.

Източник: Пчеларски вестник