ОПТИМАЛЕН ТЕМПЕРАTУРЕН РЕЖИМ В ГНЕЗДОТО

927

ВАЖНО УСЛОВИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Независимо дали живее в „диво състояние“ или в разборен кошер пчелното семейство има нужда от жилище, което да го защитава от вятър, дъжд, студ или от прекомерно загряване.

Затова и в природата пчелите изграждат гнездата си не на клоните на дърветата а в защитени места като: хралупи на дървета, скалисти пукнатини и други подобни места. Известно е също така, че за разлика от много други животински видове индивидите в пчелното семейство имат способност и са в състояние сами да регулират температурата в кошера.
С движение на крилата, гръдните мускули и цялото тяло, за да произведат нужната топлина или чрез движение на крилата да осигурят по-голямо проветряване и снижаване на същата тази температура.

При екстремните за тях условия по време на зимуването пчелното семейство разполага с друго, възникнало в процеса на еволюцията противодействие, каквото е така нареченото зимно кълбо. И период, през който не се отглежда пчелно пило. Липсата на пило дава възможност в условията на зимно кълбо пчелите да преживеят при по-ниска температура, каквато сами могат да си осигурят, а това е температура в граници от 14ОС до 26 – 28ОС. Известно е отдавна, че извън кълбото температурата почти съответства на температурата извън пчелното семейство (извън кошера). При определени условия тя дори може да бъде и по-ниска от външната. В този смисъл, що се касае за температурния режим, недоброто стесняване на семействата през есента и оставянето на широко гнездо не се отразява фатално на неговото зимуване.
Още с отглеждането на първото пчелно пило условията в гнездото рязко се променят. Зимното кълбо се разпуска, а температурата трябва да се повиши до 33 – 35ОС. Това налага пчелите да изразходват повече енергия и да консумират повече мед. Тогава обемът на гнездото има голямо значение за поддържане на постоянен температурен режим.

Нека не забравяме, че в края на зимата и рано през пролетта, времето е не само доста променливо, но понякога се наблюдават и силни възвратни застудявания с минусови температури. Често хубавото и топло време бързо се сменя със студено, ветровито и дъждовно. Пчелите не само не могат да летят за прашец и нектар, но не са в състояние да поддържат температурния режим в гнездото. Дори когато успяват да направят това, то е свързано с изразходване на повече храна и енергия.

Този период съвпада и с усиления инстинкт за размножаване, който е главен и определя поведението на цялото семейство – натрупване на резерви от храна – особено цветен прашец, необходим за отглеждане на пилото; усилено хранене на майката, за да снася повече яйца и дори ускорено почистване на килийките, в които ще се отглежда пило. За този период от време е необходимо да бъдат отгледани колкото се може повече пчели-работнички, които ще заместят не само старите зимували пчели, но ще са необходими и за по-нататъшно увеличаване на популацията в кошера. При смяната на старите с млади пчели е възможно временно намаляване на популацията и проблеми с температурния режим в гнездото дори през различните часове на денонощието – например през нощта, когато външната температура рязко се понижава.

Тези временни промени са стресови за пчелното семейство и един от факторите за проявяване на някои заболявания като варовитото пило. В този динамичен и кризисен период е необходимо пчеларят своевременно и активно да подпомогне пчелните семейства. Това изисква той да следи състоянието на времето, и когато то позволи пчелните семейства да се облитат, да бъде на пчелина. По начина на облитане може да се разбере как са зимували семействата, има ли симптоми на някакво заболяване и каква е тяхната сила. Ако времето позволява – в отделените дни да проведе частичен осведомителен преглед без да се изваждат всички пити от гнездото. Наред с преценката за хранителните запаси, наличието на пило и прочие се прави преценка и на обема на гнездото. В него трябва да се оставят толкова пити, колкото са покрити плътно от пчелите. Ако пчеларят е ползвал затоплящи материали и те са овлажнели, трябва да се подменят.

Съществува практика при зазимяването на пчелните семейства междурамията да се оставят малко по-широки. Това е полезно при оформяне на зимното кълбо, но не и при отглеждането на пило. Затова питите се пренареждат в нормалното им положение. Свободното пространство в кошера зад преградната дъска, както и горната възглавница се запълва със затоплящи материали.
Над горната възглавница над покривните дъсчици може да се сложат няколко листа амбалажна хартия, които спират топлоизлъчването от кошера в студено време, а през лятото предпазват пчелите от прегряване.

Входът на кошера също може да се стесни допълнително според силата на пчелното семейство, но да не се оставят по-малко от 5-6 см, тъй като ще се наруши циркулацията на въздуха и достъпът на кислород. С по-стабилното затопляне на времето в кошерите започва да постъпва все повече нектар и прашец, а площите с пило нарастват с дни. Това довежда и до нарастване на популацията в пчелните семейства. Стесненото преди това гнездо, с цел подпомагане на температурния режим, вече става тясно и може да задържи нарастването на пчелните семейства. Липсва място за снасяне на нови яйца от майката или броят на свободните килийки прогресивно намалява – задържа се развитието на пчелното семейство. Това налага разширяване на стесненото преди това гнездо с цел да се осигури достатъчно място за снасяне на яйца от майката. Постига се посредством разширяване на гнездото с изградени пити. Показател за необходимост от разширяване на гнездото е запълването с пчели на междината между последната пита и преградната дъска или наличието на пило върху предпоследната пита, а наличието на пило от вътрешната страна на крайната пита говори, че с разширяването на гнездото се е закъсняло.

Питите, които се поставят за разширяване на гнездото трябва да са светлокафяви с килийки за пчели-работнички, в които вече са отгледани няколко поколения пчели. Те се поставят или до крайната пита с пило, или, при липса на опасност от възвратни застудяване, между питите с пило. Поставянето на новоизградени (светли) пити рано през пролетта е погрешно. Докато времето е хладно майката избягва да снася яйца в такива пити. Преди да бъдат поставени в гнездото, питите трябва да се напръскат с рядък захарен сироп или с разреден в хладка вода мед. В тези случаи пчелите ги почистват и подготвят по-бързо за снасяне на яйца в тях.
Поддържането на оптимален режим в гнездото на пчелите е от значение през цялата година, но през ранния пролетен период, ако такъв липсва, може да бъде фатално в усилието за създаване на силни пчелни семейства за първата главна паша.

Проф. д-р Кънчо КЪНЧЕВ

Източник: Пчеларски вестник