ИЗТОЧНА МЕДИЦИНА – ЛЕЧЕБНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЧЕЛНИЯ МЕД

439
SHARE

Пчелният мед се използва отдавна в източните страни не само като хранителен продукт, но и като лечебно средство. Неговите лечебни качества са в основата на древната будистка медицина в Индия и в китайската фармакология (наука за лекарствата). В Япония използването на меда води началото си от средата на VIII век.Дори и сега той е включен в японската фармакопея (списък на разрешените лекарства).

Така например японски учени доказаха, че анемията, диарията и задръжки в растежа и развитието може да бъдат преодолени при консумация на козе и краве мляко с добавка пчелен мед. Медът и сега се нарича „златното чудо“, което способства за красотата и здравето на човечеството. Сферата на използването му е много широка и включва лекуване на заразни болести, болести на дихателните органи, заболявания на органите на кръвообръщението, храносмилането, стомашни паразити, стимулиране на обмяната на веществата, психическо разстройство, заболявания на очите, ушите и гърлото, гинекологични заболявания, дерматологията и стоматологията.

Според източната медицина съществуват пет хармонични вкуса – сладък, горчив, кисел, лютив и солен. На тези вкусове има норми и съответстват различни органи и системи от човешкото тяло. За сладкия вкус това са кожата, далака, стомаха, устата и устните. За горчивия – сърцето, кръвоносните съдове, тънките черва и езика. За киселия – черния дроб, мускулите, жлъчния мехур и очите. За соления – костите и костния мозък, бъбреците, пикочния мехур и ушите. За лютивия – косите, белите дробове, дебелото черво и носът.

Всички хранителни продукти и натурални лекарства в източната медицина се класифицират на принципа на тези пет вкуса. Съгласно критериите на тази класификация горчивото и киселото се приемат при циркулаторни нарушения в човешкия организъм, а лютото и соленото при простудни заболявания и метаболитни разстройства. Сладкото стимулира функциите на жлезите и стомаха, подпомага работата на сърцето и черния дроб, активира белите дробове, кожата и косата. Това схващане се нарича „Теория на помощта“ и съставлява част от традиционната китайска медицина. Според нея пчелният мед е полезен не само за стомаха, тялото, устата и устните, но също така за широк кръг от частите на човешкото тяло. Освен това сладкото води до успокояване и отслабване. В този смисъл то отслабва напрежението на нервната система и болките в мускулите.

Източната медицина учи, че в кулинарията сладкото трябва да се съчетава със соленото. В противен случай сладкото оказва неблагоприятно въздействие на зъбите и костите.

За да се осмисли широкото приложение на пчелния мед в източната медицина ще бъде погрешно този продукт да се включва само в един от петте вкуса – сладкия. Освен голямото количество захари той съдържа и други компоненти, които участват активно във формирането на другите четири вкуса. Така например според Т. Ватанабе в горчивия вкус се включва витамин „К“, фолиевата киселина и ацетилхолина; в киселия витамин „С“ и органичните киселини; в лютивия – витамин „В1“ и „В2“, никотиновата киселина, пантогеновата киселина и биогена; в соления – минералните вещества.
Всички тези вещества са и компоненти на пчелния мед. При използването на пчелния мед в китайската медицина съществуват и парадокси, които в последните десетилетия на базата на опити, намериха истинско научно обяснение. Така напр. е известно, че при употреба на много захари зъбите и костите на човека стават трошливи. Това се обяснява с липсата на витамини и калций. В този смисъл не звучи убедително твърдението, че с меда се лекуват развалени зъби и се укрепва костната система, тъй като той съдържа малко калций и витамини. Обяснението се дава от изследователя Хайдак. Той извършил хранене на животни с храна, към която добавял захар. Установил, че при наличие на захар от организма на животното се усвоява много по-малко калций, отколкото се отделя, т.е. потвърждава защо при голяма консумация на захар зъбите и костите стават трошливи.

Обаче, когато захарта била заменена с пчелен мед, организма на животното усвоявал почти всичкия калций от храната, а отделял много малко.

Други факти за лечебното действие на меда не могат да бъдат доказани лабораторно. Например при дезинтерия и други видове диария. Сега се знае, че в стомаха на болния, пчелният мед благоприятства размножаването на млечно-кисели бактерии, които изменят условията на средата до такива – убийствени за дезинтерийните и други болестотворни бактерии. Те изчезват само за няколко дни.

Така, познавайки компонентите на пчелния мед и действието им заедно и поотделно, върху човешкия организъм, можем да получим научнообоснована представа за лечебните свойства на пчелния мед в разбирането и принципите на източната медицина.
Източник: Пчеларски Вестник          По материали на Т. ВАТАНАБЕ, Япония

SHARE