ЗНАЧЕНИЕ НА ВОДАТА ЗА СИЛНО РАЗВИТИЕ И ВИСОКА ПРОДУКТИВНОСТ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

1425

За да поддържа жизнената си дейност медоносната пчела и пчелното семейство като съобщество се нуждае от подходяща храна, въздух, вода и топлина. В царството на пчелите храните са разграничени според техните хранителни и енергийни свойства. Така например нектарът, медената роса и нектарният мед представляват чист енергиен източник, докато цветният прашец /поленът/ е храна, използвана за развитието на организма (за неговото изграждане).
Наличието на тези два хранителни компонента е жизнено важно за нормалното развитие на семействата. Без първият пчелите ще умрат от глад, а без вторият ще останат без поколение – не се развива пило.
Водата, макар че не е хранителен продукт, е необходима и е от изключително значение за нормалното протичане на всички физиологични и биохимични ПРОЦЕСИ в организма на пчелата.
Тя се намира в храната на пчелите – както в свободно, така и в свързано състояние. Освен това тя е съставна част от тялото ни. Водното съдържание в мускулните тъкани е от 75 до 80%, а в хемолимфата /кръвта на пчелите/ – 70-90%.

В тялото на пчелата водата служи за транспортиране на постъпилите в организма й вещества, за разтваряне на почти всички органични субстанции и соли, както и за среда за нормалното протичане на обмяната на веществата в телесните й клетки.
Водата е необходима още и за разреждане на меда и прашеца при приготвянето му за храна на ларвите, а през лятото – за охлаждане и регулиране на влажността на пчелното гнездо.
В зависимост от притока на пресен нектар, количеството на пилото и температурата на въздуха през активния сезон, едно силно пчелно семейство изразходва дневно от 0,2 до 0,5 л вода. За да пренесат 0,5 л вода, пчелите, трябва да извършат 30 000 полета.
След завръщането си в кошера летящите пчели, пренасящи вода, я предават на вътрешногнездовите пчели „цистерни“, които я задържат в медовите си гушки и с хоботчето си я дават на пчелите кърмачки.
Разходът на вода през годината /без съдържанието й в нектара и медената роса/ е 20 л.
Лятно време излишъкът от вода се извежда от кошерите или през вентилиращите пчели, или от излитащите пчели, които я изхвърлят по време на полет.
Пролетно време нуждата на пчелните семейства от вода е много голяма /поради бързо увеличаващите се площи с пило/, а притокът от нектар е малък.
Това принуждава пчелите при липса на поилки да вземат вода от естествени водоизточници, намиращи се в летателния им обсег ручейчета, блата, чешми, отточни води, отходни места, канали, помийни ями и торища. Така пчелите може да внесат с взетата вода и причинителите на някои болести /напр. на нозематозата, на паратифа, на септицемията и на киселия гнилец/. Причинителят на киселия гнилец често се донася от пчелите и при вземане на вода от мандри и млекопреработващи заведения. По този начин се разпространяват някои заразни болести по пилото и пчелите /Ст. Недялков/.
За да се спазят зоохигиенните изисквания за правилно отглеждане на здрави и силни пчелни семейства и да се избегне един от факторите за разпространение на заразните болести по пилото и пчелите е необходимо:
– През целия активен сезон – от започването на облитанията на пчелните семейства до късна есен – да се осигури доста вода чрез поставени в пчелина поилки.
– За поилки се използват различни съдове /бидони, пластмасови варели и др./ с по-голяма вместимост и подходящо кранче. Поставят се върху здрава платформа на слънчево и защитено от ветрове място. Да се оцветят с по-тъмни на цвят бои, за да бъде водата в поилките топла. Под кранчето се заковава наклонена дъска /20 см широка/ със зигзаговидно наковани по нея тънки летвички. Водата се пуска на капки, за да може бавно да се стича и стопля върху дъската, откъдето пчелите ще я вземат.
– Поилката редовно се зарежда с чиста вода, в която се разтваря до 0,1 г морска или готварска сол на литър, необходима за пчелите и ларвите.
– Хигиената на поилката да се поддържа чрез системно и старателно почистване и измиване.
– Добре е в района на пчелина да има и поилка, която да се зарежда с вода без сол.
– За да бъдат принудени пчелите да посещават поилката, при първото й зареждане да се налее рядък захарен сироп.
– Да не се използват за общи поилки нарязвани по средата външни гуми, корита и др., тъй като те лесно се замърсяват и чрез тях се пренасят заразни болести по пилото и пчелите.
– При силно застудяване в ранна пролет на пчелните семейства да се подава вода чрез хранилките /периодично се слага по 300 – 400 г слабо затоплена вода/ или да се налива чрез чайник в празните килийки на някоя по-светла крайна пита.

Източник: Пчеларски Вестник                    Д-р Наско КИРИЛОВ, двм