ЗИМНО ПОДХРАНВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

1234

Много от нетърпеливите и грижовни пчелари правят първите прегледи на пчелните семейства още през януари, за да се осведомят за състоянието им и количеството на хранителните запаси. Такава проверка е особено наложетелна за тази година, като се има предвид, лошата за пчелите 2007 година. Зазимените с достатъчно (15-25 кг) мед и прашец семейства не е нужно да се отварят. Те трябва само да бъдат прослушани с маркуче, за да се проследи състоянието на гнездото.

Много пчелари са възприели метода по външния оглед и прослушването, да преценят, в кой кошер състоянието е нормално и какво е количеството на хранителните запаси. Това става чрез внимателно повдигане отпред на целия кошер и окомерна преценка. Тогава те правят вътрешни прегледи само на тези кошери, които при повдигане са сравнително най-леки. Но кой както е свикнал. Важното е семействата да бъдат проверени с оглед на нуждаещите, и ако има такива, своевременно да им се помогне. При направа на храна за пчелите през зимата, пчеларите се интересуват коя белтъчна добавка е най-подходяща? През зимните месеци, когато в семейството няма пило, майките не снасят яйца, а пчелите се нуждаят само от въглехидратна храна, т.е. само за покриване на енергийните и топлинни нужди.

Следователно през този период семействата не се нуждаят от белтъчна храна. При отглеждането, вече и на пило, те имат нужда от хранене на пилото на майката с маточно млечице. В състава на млечицето влизат: белтъчини, микроелементи, витамини и др., които се съдържат в прашеца. Престоялият в питите прашец (пергата) е най-добрата белтъчна храна за пчелното семейство. Това е храната, която е осигурила на пчелите преживяването през хилядолетията. Всеки пчелар, който при зазимяването на своите кошери е оставил намиращият се в гнездото прашец, може да бъде спокоен.

Той е достатъчен за посрещане на първото пило. Учените от Изследователския институт по пчеларство в гр. Рибное (бившия СССР) са провели следния опит: От кошерите на пчелни семейства по време на зазимяването отстранили всички пити с прашец. Тези семейства иззимували много добре, консумирали по-малко мед и имали по-малка смъртност, спрямо контролните, понеже отделяли по-малко екскременти и в края на зимата в кошерите се намирали по-малко умрели пчели.

През пролетта, обаче в тези семейства пилото е било с 50% по-малко от нормално зазимените с прашец. Изводът от този експеримент е, че семействата могат да зимуват без прашец, но при започване на пилото трябва да има известни количества от него, нужни за отглеждането му (В.Крижан). Много автори, включително и български в лицето на Л.Радоев, Б.Бижев, Б.Митев, руските Таранов и др. предлагат различни заместители на прашеца. Трява да се знае, че различните белтъчни заместители, като: извара, бирена мая, сухо мляко, соево брашно, кокоши яйца, краве мляко и др, не могат напълно да заместят цветният прашец в питите (пергата).
Пергата е три пъти по-хранителна от сухия или пресен цветен прашец и девет пъти по-добра от всички останали заместители. В прашеца, складиран и престоял в килийките на питите, са протекли важни биохимични процеси, при които той е станал почти стерилен и лесно усвоим от пчелите кърмачки за изхранването на ларвите и майката.

Според Стив Тайбер (ученик на Фарар), използването на соево брашно, като заместител на прашеца е вредно. Той съветва да се използва през пролетното подхранване прашец събиран през пролетта, а за есенното-събиран през есента. Защото има опасност, подхранвайки семействата пролетта с прашец събиран през есентта, да се подготвят за зимата, вместо да са развиват. Причината вероятно е, че в прашеца на някои растения съществува субстанция, която показва на пчелите годишния сезон. (Интересен извод, който заслужава проверка. Семействата се зазимяват с прашец през есента, а го използват рано през пролетта). Пчелари, който държат семействата им да са развити в ранна пролет с оглед оползотворяване на овощната паша и за събиране на прашец през април имат основание да започнат подготовка по развитие на семействата, от средата на февруари и да подхранват с белтъчна храна от по-рано.

Има се предвид, че нашите климатични условия позволяват още през февруари в някои райони да има цъфтеж на кокичето, минзухара, а през март и на много други прашецодайни растения, като: леска, кукуряк, синчец, жълт гарвански лук, дрян бряст, подбел, медуница и др., а от овошките – бадемът, зарзалата, кайсията, джанките. Те предлагат пресен нектар и обилен прашец, който е достатъчен за развитието на семействата за акациевата паша през месец май. (По такъв начин се спазва и препоръката на Тайбер).

Като се има предвид, че за нормалното развитие на едно семейство са необходими около 40-50 дни, при правилна работа по затоплянето, разширяването на гнездата и подхранването, за да се развият и натрупат от 55 до 60 000 пчели, подхранването трябва да започне в този интервал от време, с оглед усиленото развитие и излюпване на повече пчели. Това е така наречения „закон на 40-те дни“, има се предвид 21 дни от снасянето на яйцето до излюпването на пчелата и около 19-20 дни, като вътрегнездна пчела, до излизането й за медосбор. За райони, където главната паша се очаква към 15 май, усиленото развитие трябва да започне 6 седмици преди това, т.е. края на март и началото на април. Данните на различните изследователи за ползата от допълнителното подхранване с белтъчни заместители при недостатъчен прашец са, че това е довеждало до по-добро и бързо развитие на пилото.
Така че, пчеларите в зависимост от наличието на прашецодайни култури в района на пчелините си и появата на първите по-обилни нектароотделящи разстения, сами ще трябва да преценяват кога и какъв белтъчен заместител да използват. Трябва и тук да се подчертае, че доброто иззимяване и успешно пролетно развитие на пчелните семейства е в зависимост от есенната подготовка и зазимяването им.
Стара максима е, че новата пчеларска година започва от началото на месец август. Тогава се свалят магазините, извършва се основното третиране срещу вароатозата и се оставят семействата да си подредят гнездата. Най-добре пчелите подреждат гнездата си, когато са оставени сами в подходящ момент да свършат това. Една малка, но полезна подробност е при зазимяването да се правят отвори с размери 10-12 мм в горната третина на плодниковите пити в Дадан-Блатовите кошери. Вършат полезна работа през зимата, защото от там преминават пчелите и майката до питите с храна, а и при отпочване на първото пило, майката не заобикаля питите странично или отгоре, където е сравнително студено, за да ги осеменява от обратната страна.

Подобни отвори могат да се направят и при зимните прегледи, много внимателно с Г -образно извито 8 мм бетоно желязо на 3-5 см от горната летва. От всичко това следва изводът, че пчелните семейства, които се подготвят за акациевата паша не е нужно да се подхранват с оглед развитието им, по рано от средата на март. По-ранното подхранване е наложително да се прави, само като спасително (с мед или захарно тесто), при опасност от привършване на медовите запаси.

Източник: https://www.facebook.com/groups/127459007282713/