Зазимяването на пчелите е най-важният етап от работата на пчеларя през годината, защото от правилното зазимяване зависи оцеляването на пчелите през най-тежкия период от живота им. Септември месец се оказа не много благоприятен тази година за извършване на тази дейност от пчеларите – ветровити дни, много студени нощи и т.н., но все пак имаше и моменти, позволяващи отварянето на кошерите, особено ако пчелините са разположени на защитени от вятъра места, както би трябвало да бъдат всички пчелини, защото вятърът е голям враг на пчелите не само през зимата, но и през пролетта и лятото. Вятърът през зимата е особено опасен и вреден за пчелите, защото през зимата температурата на ветровито място е по-ниска от температурата на закрито и защитено място, с повече от 7-8 С. Освен това, когато вятърът се удря в кошерите се чува свистене, което силно безпокои пчелите през зимата. Чувал съм, когато това се случи през зимата, пчелите започват да шумят и стават неспокойни.

През тази година месец октомври се оказа много по-благоприятен, особено след 10-ти, което предоставя прекрасни възможности на пчеларя да извърши последните работи в пчелина.

Макар пчелите да са се прибрали вече в кошерите, все още могат да излизат по обедните часове и макар и рядко да носят прашец от някои късно цъфтящи растения, като: дива коприва, градински цветя и други, както и да носят вода.

Някои автори, напоследък писаха, че зазимяването на пчелните семейства трябва да завърши до края на месец октомври. Моето мнение е, че това трябва да стане до средата, т.е. до 15 октомври, не по-късно. След тази дата пчелите трябва да се оставят на спокойствие, а и да се избягнат някои изненади на времето. Но годините никога не са еднакви и не си проличат една с друга, а пчеларите не трябва да допускат никакви изненади.

За да оцелеят през зимата, на пчелите им е нужно:

1/ Качествена храна – нектарен мед, за предпочитане мед от акация, от липа, от билки.

Неподходящ за зимата е мановият мед, поради съдържащите се в него много минерални вещества, които през продължителни студени зими довеждат до запълване на задното черво с несмлени екскременти. Слънчогледовият мед пък кристализира бързо с едри кристали, които пчелите не могат да разтворят. Неподходящ е и медът от рапица. Необходими са и 3-4 пити с цветен прашец, за предпочитане от пролетта, най-вече от овошките и акацията. Есенният прашец има по-малко хранителни вещества, но е по-добър от заместителите като хлебна мая, бито мляко, яйчен белтък и други, които някои пчелари слагат, като изваждат прашеца за търговски цели.

  1. Въздухът и кислородът са вторият, може би, по-важен фактор и от храната, защото без храна пчелите могат да живеят цяла седмица, но без въздух не могат да издържат повече от 5 минути. Много въздух и кислород се осигурява при добра вентилация на гнездото. Това се постига при широко отворена прелка.

Отварянето на горната и долната прелка е вредно за пчелите, защото се получава течение и завихряне на въздуха, което е много вредно и опасно за пчелите и те не го понасят. Доказателство за това е факта е, че при оставена хранилка върху надрамъчната табла пчелите винаги запушват с прополис отвора между малкото и голямото отделение на хранилката и всички други отвори, ако има такива, като не добре легнала, изкривена надрамъчна табла.

Долната прелка трябва да бъде отворена по цялата дължина на мишепредпазителя. Но не само това. Сръбските пчелари оставят цялото мрежесто дъно отворено, до появата на първото пило.

Стесняването и затоплянето с отоплителни материали, поставени в празното пространство зад преградната дъска и стесняването на гнездото на 7-8 или на толкова пити, колкото покриват пчелите, както през миналия век препоръчваха руските учени – проф. Г. Таранов, проф. Лебедев и други и нашите проф. Асен Лазаров, проф. Ал. Тошков и други, не само, че не е полезно, но е и вредно за зимуването на пчелите, защото силното стесняване на гнездото води до кондензиране на водните пари, които излизат от пчелното кълбо, отделени от дишането на пчелите.

Известно е, че влагата е враг №1 за пчелите през зимата. Тя е източник и благоприятна среда за развитие на много заболявания по пчелите, основно от които е нозематозата.

Ето защо новата и съвременна пчеларска наука и практика отричат стесняването и затоплянето на пчелните семейства. Руските автори Н.Л.Буренин и Г.Н.Котова още през 1977 г. в своя труд „Справочник по пчеловодству” съобщават, че финландските пчелари след дълги изследвания и експерименти са се отказали от стесняване и затопляне на пчелните семейства. Като тях постъпват вече и много пчелари от северна Европа.

Наши учени, като д-р Ангел Грънчаров, доц. д-р Боян Първулов, Милан Стоянов и други също препоръчват в своите трудове да не се стесняват и затоплят пчелите през зимата. За жалост все още има наши учени и други автори, които упорито препоръчват стесняването и затоплянето на пчелните семейства през зимата и още много пчелари, които упорито прилагат този вреден метод на зазимяване на пчелните семейства.

Какво да се прави? Новостите в живота и науката винаги са се посрещали със съпротива, но след време са се налагали.

Така Христос е разпънат на кръста, Ян Хус е изгорен жив заедно с книгите му и т.н. Трябва да се знае, че методът на затопляне и стесняване на пчелните гнезда е разработен, като е заимстван от човешкия начин на зимуване. Да, но човекът след откриване на огъня непрекъснато и до днес е използвал чужда енергия – огъня, електричеството и атома. Пчелите обратно – от 160 милиона години на своето съществуване винаги са използвали собствената си жизнена енергия и топлината, отделяна от телата им. Това става чрез своя уникален способ на образуване на зимното кълбо, каквото не са могли да създадат никакви други насекоми.

Преди много години в една статия на списание „Пчеларство” бях прочел следното: двама електроинженери решили да помогнат на пчелите, като им осигурят през зимата допълнителна топлина, разработили електроуред, подобен на сегашните климатици. Тези електроуреди осигурявали постоянна топлина от 14С през цялата зима. Вкарали апаратите във всяко семейство и ги включили. Резултатът през пролетта бил плачевен – голяма част от пчелните семейства умрели, а в някои останали по една шепа пчели. Това станало, защото и през най-студените дни през зимата пчелите подлъгани от затоплящите апарати излитали и замръзвали, и не се връщали. Изводът е, че човек винаги е наказван, когато тръгне срещу законите на природата.

Най-добрата вентилация в кошерите се получава когато семействата се оставят да зимуват без стесняване и без сваляне на магазините, и отворени долни прелки до край, т.е. до размера на големите мишепредпазители и отворени отдушници на дъната или отворени мрежести дъна на новите кошери с дълбоки дъна. В такива случаи издишаните пари като по-леки отиват в магазините, разреждат се и никога не могат да кондензират. По този начин гнездата остават сухи през цялата зима – няма мухъл, няма вкисване на меда и мухлясване на прашеца. Повече от 18 години практикувам този метод и никога не съм имал влага и мухъл в питите, които не са покрити от пчелите, както твърди един автор по собствени умозаключения.

  1. Водата също е нужна за пчелите и през зимата, но те задоволяват своите нужди с малки количества вода, която се съдържа 20% в меда и от влажния въздух, който прониква през разширената прелка, тъй като през зимата въздухът е наситен с водни пари и висока влажност.

Преди 1-2 години един автор беше препоръчал да се поставя над плодниковите пити найлон, при което върху него се кондензират водни капки дестилирана вода, необходима на пчелите за приготвяне на храна за пилото, без да прави сметка, че това може да предизвика образуване на плесен в цялото гнездо, което е недопустимо при зимуването на пчелите. Пчелите някога в хралупите и скалите милиони години са преживели без такива вредни приспособления и затопляния.

  1. Пчеларят трябва да осигури пълно спокойствие и тишина за пчелите през зимата, не само от чукане по кошерите и присъствие на животни в пчелина – диви и опитомени. Наскоро един пчелар от Южна България ми беше казал, че пуснал кокошките си сред пчелина и много семейства през пролетта му измрели, но не само това, но недопустимо е и всяко отваряне на кошерите под предлог да се извърши така наречения „осведомителен” преглед на семействата през някой по-топъл ден през януари или февруари. Трябва добре да се знае, че всяко отваряне на кошерите, дори и само да се повдигне надрамъчната табла, предизвиква огромен стрес у пчелите, дори само от влизане на светлината в кошерите.

Отварянето е допустимо само, ако се установи някаква нередност в семействата при прослушване на пчелите с маркуч. Опитният пчелар по шума на пчелите при почукване може да установи какви са нередностите и чак тогава да отвори семейството, ако има такива. Семействата трябва да се отварят чак през март при температура на въздуха не по-малка от 16-17С, при което се извършва основния пролетен преглед. Някои години март е много капризен и аз съм си позволявал да отварям семействата чак в края на месеца и това не им е пречило за правилното развитие през пролетта, напротив отварянето в неподходящо време силно стресира семейството и то не може да възстанови своята нормална дейност цяла седмица.

Асен ВЪКОВ – Видин     Източник: Пчеларски Вестник