ЖИВОТА НА ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО ПРЕЗ ЗИМАТА

1007

Животът на пчелното семейство е тясно свързан с околната среда, в която живее и е в пълна зависимост от нея. През вековете то е било принудено да се приспособи към нея за да оцелее.

От около 20 000 вида пчели и около 300 вида от пчелите без жило /мелипоните/ живеят в семейство т.е. водят обществен начин на живот, който се изразява в изграждане на гнездо, което се състои от една или повече пчелни пити, в които се отглежда потомството и се складира нектара и прашеца за изхранване на това потомство и за нуждите на възрастните индивиди.

Семейната организация на медоносните пчели осигурява оцеляването им в много по-широки граници на климатични условия. В това отношение водещи са европейските пчели, които най-добре са се приспособили към широк спектър от условия на климата и са се разпространили от екватора до най-северните и южните географски ширини, където има нектароотделяща и прашецодайна растителност. В тези географски пояси температурата варира от плюс 49°С до минус 45,5°С.

За разлика от много други видове насекоми, които презимуват в напълно бездейно състояние или зимен сън, медоносните пчели и през зимата подържат минимална обмяна на веществата и приемат храна, която им осигурява необходимата температура, за да преживеят. В този смисъл, дали пчеларят е предприел някакви специални действия да подпомогне презимуването на пчелните си семейства или не, в крайна сметка пчелите сами притежават вроден инстинкт, който при определени условия осигурява оцеляването им.

Основният фактор, който определя оцеляването на пчелното семейство в околната среда, независимо от температурните колебания и другите климатични дадености, е способността му да събира нектар и прашец не само за непосредствените си нужди, но и в излишък, като резерв.

От двата вида пчели, който сега се отглеждат в кошери (медоносната и голямата индийска) едно пчелно семейство от голямата индийска пчела събира средно, като запас от 8-10 кг. мед, докато европейските медоносни пчели, при идеални условия, могат да осигурят такива запаси до 80-100 и повече кг. мед.

Хранителните резерви на пчелното семейство могат да осигурят успешното му презимуване само при минималното им изразходване през зимните месеци, което е възможно при условие, че не се отглежда потомство.

Как пчелите предвиждат и отглеждат потомство (пило) в края на лятото преди настъпването на студените зимни месеци? Най-точният отговор е, че това е наследствено придобито и утвърдило се поведение. В подвърждение на това са научните резултати, получени при преместване на пчелни семейства от района на Татрите към Дунавската равнина. Всъщност те са свалени от 740 м. надморска височина на 124 м. При новите условия те са оказали много по зле от местните пчели, независимо че това преместване им осигурило 40 дни повече паша в сравнение с местните. Обратни резултати са получени при преместване на пчелни семейства от равнината към планината. Причините се обясняват с това, че пчелните семейства от равнината се развиват по-рано (утвърдило се наследствено) и усвояват по-добре пашата в планина, която е по-късна. Обратни са резултатите при настаняване от планината в равнината. Причината е в по-късното им развитие в планината. В общи линии пчелите от по-ниските места се развиват по-добре при по-голяма надморска височина, но не и обратното! След 60-70 поколения, при тези изследвания, пчелите от по-ниските райони, настанени в планински, вече започват да реагират като пчелите от планинските райони.

Всъщност ще се окаже вярна хипотезата на големият руски учен Аветисян, че семействата, като се преместват от един район в друг, продължават да работят в ритъм и по начин, какъвто е бил в първоначалното им родно място. Когато този ритъм не съответства на нектароотделянето в новата местност, добивът на мед намалява. Затова трябва да се работи с пчелни семейства, подбрани от местните популации с инстинкт за развитие и събиране на храна, който съответства на нектароотделянето в района, където ще бъдат отглеждани. Тогава е сигурно, че ще съберат достатъчно запаси от мед, необходим за презимуването им.

Друг важен, генетично детерминиран механизъм за оцеляване през зимата е зимното кълбо, което формират пчелите при понижаване на външната температура до 16-14°С. Ако температурата продължи да спада формираните до тогава малки кълба от пчели се обединяват и при 10°С те образуват единна маса, прилепена към питите. Зимното кълбо основателно се приема като един “суперорганизъм”, който има за задача да запазва топлината.

Една изолирана пчела не може да оцелее при минус 4°С в продължение повече от час, докато семейство с 17 000 – 20 000 пчели оцелява при средна температура минус 15°С в продължение на 329 часа.

При други изследвания Коркинс стига до извода, че ако в зимното кълбо за определено време се губи 18% от топлината тази загуба би била 9 пъти по-голяма, ако го нямаше кълбото. Затова инстинктът за образуване на зимното кълбо е не по-малко важен от инстинкта за събиране на запаси от храна.

Инстинктът за образуване на зимното кълбо се поддържа и от други кълбa регулатори, които са необходими на семейството, за да оцелее в условията на зимуването. Един от тях е начинът на обмяната на веществата в организма на зимуващата пчела.

Доказано е, че обмяната на веществата на една изолирана пчела се увеличава, когато външната температура спадне под 35°С и достига своя максимум някъде между 15-20°С. Под тази температура обмяната на веществата намалява и пчелите изпадат в сънно състояние между 8-10°С. В пчелното семейство при 10°С се консумира минимално количество храна.

При по-ниски от тази температури обаче консумацията се увеличава отново пропорционално на намаляването на температурата. Това показва, че пчелите регулират обмяната на веществата си в норма, която да компенсира подържането на необходимата за преживяването им температура чрез консумация на повече храна и по-висока обмяна на веществата. Такива приспособления не са характерни за студенокръвните животни.

Като важен регулатор за оцеляване през зимата е намаляването на количеството на водата в тъканите на пчелите. Още при подготовката за зимата водното съдържание в тялото намалява. Увеличеното съдържание на въглероден двуокис в зимното кълбо стимулира отварянето на дихателните отвори и трахеите, чрез които се разпределя въздухът в тъканите на тялото. Като последица от увеличения въздухообмен се изпарява повече вода чрез стените на трахеите.

Поради необходимостта от малко вода през зимата пчелите я получават в достатъчно количество поради високата влажност на въздуха в гнездото и образуващата се кондезна вода при понижената температура. Нещо повече – те по-често не успяват да отделят излишната вода от тялото си чрез дихателната система, поради пренасищане на въздуха в кошера и вътре в кълбото с водни пари. В такива случаи, макар и утвърден генетично, регулаторът за количеството на водата в тъканите на тялото изчерпва възможностите си и тогава измират много пчели. Установено е, че възрастни пчели при относителна влажност на въздуха 25-26% живеят около 32 дни, при 51% – съответно 40 дни, а при 93% не повече от 8 – 9 дни.

 

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ