На съвременния етап генното инженерство с успех се използва в борбата срещу болестите по хората, животните и растенията. Генното инженерство е по-напреднало при растенията в сравнение с млекопитаещите и инсектите. Основателно се поставя въпросът от много пчелари – какво могат да предложат съвременните биотехнологии на пчеларството? Без съмнение учените могат да отговорят – да има какво да се предложи на пчеларството.

Генното инженерство използва пренасяне на гени от един организъм на друг. Генът представлява единица информация, която се предава от родителите на потомството. Гените се формират от ДНК /дезокси-рибонуклеинова киселина/ и представляват протеини или ензими, които винаги съдържат определена информация. Пчелите имат около 10 000 гена в 16 различни хромозоми.
Селективното развъждане може да работи само с гени, които вече съществуват във видовете, а генното инженерство може да въведе нови гени със специфични функции.

Инсектицидите убиват пчелите и отслабват пчелните семейства. В почвата са открити бактерии, които притежават ген, който чрез продуциране на ензим позволява разпадане на инсектицидите. Когато на пчелните майки се придаде такъв клониран ген, пчелните семейства могат да противостоят на повечето представени инсектициди и пчелите работнички с такъв ген са по-устойчиви и по-продуктивни. Ензимът, който разпада инсектицидните молекули, като ги превръща в нетоксични съединения, които понатък се разпадат от пчелите. По такъв начин много малко инсектициди могат да се срещнат в меда, поради наличието и действието на този ензим в пчелите. Друг ген осигурява по-голяма продължителност на живота с 41%. Пчели с такъв ген живеят повече, произвеждат повече мед, пчелните семейства имат по-голяма попупалация за опрашване на културите, отглеждане на пчелни майки, поддържане на оптимален микроклимат в кошера и др.

Клонирани са и някои гени, които обуславят наличие на протеини /белтъци/, притежаващи антибактериални свойства. Ако такъв антибактериален протеин се отделя в червото на ларвата проблемът по отношение на резистентността към американски гнилец ще се реши. Учените биха могли да изследват и клонират и други гени, обуславящи устойчивостта спрямо европейски гнилец, аскосфероза /варовито пило/ и др., което ще намали употребата на химически препарати в пчеларството.

Рибите от студените морета имат протеини, които намаляват точката на замръзване на тъканите. Пренасянето на такива гени при медоносната пчела могат да подобрят презимуването на пчелните семейства при ниски температури. Това може да осигури семейства с голяма популация на пчели през пролетта.
Друга група гени може да осигури резистентност на медоносната пчела към различни паразити – нозематоза, вароатоза, трахеален акар и др. Чрез техниките на генното инженерство се създават линии от пчели, които са устойчиви на паразитите.
Генното инженерство, макар и бавно, ще навлезе и в пчеларство. Кой не би искал да притежава пчелни семейства, които са устойчиви към инсектициди, заболявания и паразитни заболявания, поддържат висока популация от пчели, презимуват без проблеми и дават висока продукция?

Ст.н.с. Калинка ГУРГУЛОВА                   Източник: Пчеларски Вестник