БАКТЕРИАЛНИ БОЛЕСТИ ПРИ ПЧЕЛИТЕ

191

Бактериалните болести се предизвикват от микроскопични, едноклетъчни микроорганизми, които попадайки в тялото на пчелите или ларвите предизвикват по-леко или по-тежко заболяване. Бактериалните болести в пчелните семейства се подразделят на два основни вида: едните предизвикват заболяване само при възрастните пчели, а други – само в пилото.

Болестите по възрастните пчели биват причинявани от салмонела бактерии, колибактерии, бактерия аписептикум, рикетции и др. Всичките те биват внасяни в пчелното гнездо в ранна пролет, когато пчелите са принудени да пият вода от замърсени локви, отходни води и др. замърсени места и попадат в слаби, лошо затоплени и овлажнени семейства. Тяхната профилактика се състои в предоставяне на пчелите чиста вода за пиене особено в ранна пролет и когато семействата са силни и добре гледани. При затопляне на времето и засилване на семействата, тези болести бързо отшумяват и не представляват сериозен проблем.

Особено опасни за пчеларството са бактeриалните болести на пилото-американски гнилец, европейски гнилец и парагнилец.

Американски (злокачествен) гнилец – заразна болест на запечатаното пило, предизвиква се от особенно опасния спорообразуващ бацил – Bac.Larvae (Paenibacillus larvae). Споровата форма на бацила е особено устойчива на външни въздействия. Може да се запази жизнеспособна с десетки години във външната среда ( до 70 г), пити, кошери, рамки и други неща били в контакт с болни и умрели от американски гнилец пчелни семейства. Спорите издържат на изваряване при 120ОС (в автоклав) до 20 мин., а във восък при 100ОС до 5 дни.

Заразените ларви умират след запечатване на килийките. При изчерпване на хранителните запаси в ларвата бацилите се превръщат в трайни форми-спори, които не се хранят, не се размножават и са много издръжливи. В една умряла ларва има няколко милиарда спори.

Заболяват обикновено силни семейства, през лятото, когато температурата е по-висока и има условия за кражби. Пчелите от силните семейства нападат болните и отслабнали и с откраднатия мед донасят в своите семейства и заразата на болестта. Заболелите ларви умират след запечатването им, загниват и при бъркане с клечка от килийката се източва на дълга нишка светлокафява лепнеща материя, миришеща на разтопен туткал.

Външно заболяването се познава по изостаналите неизлюпени ларви с хлътнали, често прокъсани капачета, разпръснати сред нормалното пило или сред излюпените и осеменени площи в питата. Един път заболяло семейство, ако не се вземат спешни мерки за отстраняване и унищожаване на заразеното пило, семейството е обречено на загиване. Това е най-опасната болест за пчелните семейства.

Според Наредбата за борба с болестите по пчелите – болните семейства се унищожават чрез изгаряне, а кошерите, ако са запазени и годни за по-нататъшно използване се дезинфекцират.

При съмнение за американски гнилец, пчеларят незабавно трябва да уведоми ветеринарния лекар и да изпълнява неговите указания.

По преценка на ветеринарния лекар и с разрешение на НВМС може да се приложат алтернативни методи на оздравяване на заразени пчелни семейства. Когато заболелите семейства са единични и още силни заразените пити с пило се премахват и изгарят, а пчелите се стръскват в кашон или преносно сандъче и се държат 2-3 дни в мазе на тъмно и хладно място до изконсумиране на поетото количество поет мед, след което се стръскват върху чисти и здрави пити или рамки с неизградени восъчни основи (в зависимост от сезона и градежа) в дезинфекцирани кошери и се подхранват с мед добит от здрави пчелни семейства или захарен сироп (най-добре инвертиран), докато изградят гнездото и попълване на необходимото количество хранителни запаси.

Европейски (доброкачествен) гнилец – е сборно понятие на няколко болести с общи признаци и изход от заболяването. Явява се обикновено пролетно време при слаби и занемарени семейства. Причинители на европейския (доброкачествен) гнилец биват различни спорулиращи и неспорулиращи бактери (Bac. Alvei, Bac. Paraalvei, Bac. Orfeus, Васt. Plutoni и др.)

Болестта засяга предимно млади, незапечатани ларви, които губят седефено-белият си цвят, пожълтяват и добиват мажеща се консистенция. При парагнилеца болните ларви биват запечатани, но не се точат. Миризмата на загиналите ларви е на кисело (прокиснали плодове). Заболялото пило също добива прошарен вид. Пчелите бързо почистват умрелите ларви и майката отново засеменява почистените килийки. Силно засегнатите пити с умрели ларви биват изгаряни, кошерите дезинфекцирани, стеснени и затоплени. Силните, правилно отглеждани семейства обикновено не заболяват от европейски гнилец.

Заразата при гнилцовите заболявания се пренася при:

– кражби между пчелите;

– работа със замърсен инвентар;

– подхранване с мед и прашец, произхождащи от болни семейства;

– закупуване на болни семейства или заразени рояци и майки;

– настаняване на пчелините за медосбор в заразени райони;

17589759027390579072390590237

Според руски учени Ишмуратов, Ишмуратова, Шаринов, Толстиков и др. увеличаването на маточното вещество в семействата посредством две майки или даване на изкуствено маточно вещество 9-окси-2Е-деценова киселина известно като апирой се намаляват заразните болести по пилото.

Най-сигурният начин да не се допуснат гнилцовите болести е да се подържат силни семейства и да се отглеждат при добри и хигиенични условия, отдалечени от заразени пчелини и изключващи кражби и налитания, спазване на лична хигиена и упражняване на строг контрол.

Автор: Доц. Д-р Боян Първулов        Източник: Пчеларски Вестник